Выбрать главу

— Мога ли да наема лодка?

Колинс изравни чесната на сто и петдесет метра височина и продължи да кръжи над пистата и селото.

— Да. Водачите ще ви закарат нагоре или надолу по реката. Цената е долар на час.

— Искам само лодката.

— Не знам… можете да попитате.

Тейлър също беше влязла в кабината и беше клекнала между двете седалки.

— Видя ли нещо интересно? — попита тя.

— Вижда ми се зелено — отвърна Броуди, използвайки кодовата дума за зона за кацане. Жълто означаваше внимание, а червено — гореща, но обикновено научаваш тези неща едва след като стъпиш на земята.

— Според мен е жълто — каза Тейлър. — Прекалено кротко е.

— Може би.

Колинс погледна пътниците си.

— Какво?

— Аз мисля, че колибите са зелени — обясни Броуди. — Жена ми пък казва, че са кротко жълти. — Той погледна към пистата. — Виждам ветропоказателя. Вятърът духа от изток, капитане.

Колинс погледна през предното стъкло.

— Благодаря.

— Няма проблем. Не виждам никакви птици — отбеляза Броуди.

— Вероятно са в джунглата, господин Боуман.

— Вярно. Там се мотаят. Има ли разни неща, които могат да те изядат? — попита той.

— Да. Пуми и ягуари.

— Съжалявам, че попитах.

— Освен това пирани в реката. А може би и алигатори.

Броуди се обърна към Тейлър.

— Дотук с плановете за нощно къпане.

— Аз не бих влязъл в тази река — съгласи се Колинс.

— Добър съвет. — Броуди реши, че са останали достатъчно дълго над селото — може би прекалено дълго, ако някой ги наблюдава. — Добре, да продължим с гледането на забележителности.

Колинс хвърли поглед на уредите.

— Да, можем да летим още около час и ще имаме предостатъчно гориво, за да се върнем на ТДХ. — Той насочи самолета нагоре. — Какво искате да видите?

— Района около реката, на десетина километра югоизточно от Кавак — отвърна Тейлър. — Именно там ще ходим да търсим птици.

— Добре. — Колинс зави в нужната посока.

— По-ниско и по-бавно, моля — каза Тейлър.

Броуди си спомни, че Кармен беше споменала, че е видяла друга тепуи от лагера на Мърсър, и попита:

— Наоколо има ли други тепуи?

Колинс кимна.

— Ако продължим трийсетина километра в тази посока, ще стигнем масива Химанта — огромен комплекс от десетина тепуи. Заедно са горе-долу с размерите на Аян.

Броуди кимна. Дотук теренът отговаряше на описанието на Кармен.

Полетяха ниско и бавно над мътна река, която се виеше през саваната и навлизаше в джунглата, която се простираше на юг и изток до хоризонта.

— Хайде да покръжим над този район — каза Броуди, когато реши, че са изминали десетина километра.

— Добре. — Колинс наклони самолета надясно и започна да кръжи.

Броуди вдигна бинокъла и погледна надолу към джунглата.

Тейлър седна на мястото му и също погледна към зеления балдахин.

— Дай да видя.

Броуди ѝ даде бинокъла и двамата се загледаха през прозорците към десния бряг на безименната река, докато Колинс продължаваше да кръжи.

— Нещо конкретно ли търсите? — попита пилотът.

— Не бих имал нищо против да видя истинско туземно село — отвърна Броуди.

— Трудно ще е да се забележи оттук.

— Ясно. — Също като лагера на Мърсър. — Може пък да попаднем на някое село, докато търсим птици. Местните дружелюбни ли са?

— Ами… според ситуацията.

— Кажи ми каква е ситуацията.

— Добре. Преди зависеха много от туризма, но той доста западна, така че са малко под напрежение и някои от тях се насочиха към престъпна дейност.

— Все едно ми описваш Каракас.

— Да… или цялата страна. Така че ако сте в пущинака с туристическа група и местни водачи, всичко е наред. Но ако сте сами — като вас с госпожа Боуман — и попаднете на местни в джунглата, те могат да са малко страшни.

— Също като нас с госпожа Боуман.

Капитан Колинс погледна пътниците си.

Броуди се усмихна, за да покаже, че не е чак толкова страшен.

— Ядат ли хора?

— Предпочитат риба.

— Добре. Имат ли тръби? И отровни стрелички?

— Не знам. Знам обаче, че имат пушки. За лов. Вижте, пемоните са свестни хора и не искам да…

— Разбрах. Добре, ако попаднем на пемони, ще оставя представянето на теб.

— Аз оставам при самолета си.

— Да не кажеш, че не си бил поканен.

— Виждам нещо като село при брега на реката — обади се Тейлър отзад. — На три часа, ниско.

Броуди погледна и видя дълга постройка с тръстиков покрив.