Колинс кимна.
— Добре… — Погледна уредите. — Би трябвало да имаме достатъчно гориво, за да стигнем до границата… после трябва да проверя картите къде в Колумбия можем да презаредим, за да продължим към Богота.
— Не искам да се съгласяваш само защото имаме пистолети — каза Броуди. — Искам да го направиш доброволно. — И добави: — За страната си.
— Добре… Мога ли да видя някакви официални документи?
— Вече ги видя. Паспортите ни. Можеш да видиш и още, ако идеш до Вашингтон. Засега колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Добре…
— И този полет до Колумбия не може да бъде отчетен пред венецуелските власти или „Ейпекс“. Comprende?
— Да… но ще трябва да подам летателен план на колумбийския контрол на въздушния трафик и да поискам разрешение.
— Добре. След като ни оставиш в Богота, можеш да се върнеш в Каракас и да кажеш каквото е нужно. Можеш да кажеш, че сме те отвлекли. Каквото искаш.
— Добре… мога да измисля нещо.
— Сигурен съм, че можеш. А когато се върнеш в Каракас, можеш да купиш нещо хубаво на приятелката си и ще имаш пет хиляди долара, за да го направиш. — И добави: — И можеш да пишеш допълнителното гориво на кредитната ми карта.
Колинс кимна.
Броуди се обърна назад към Тейлър.
— Да платим на капитан Колинс предварително.
Колинс нямаше възражения, но все пак попита:
— А какво… тоест, ще преспиваме ли тук?
— Хайде да не избързваме с решенията.
— Добре… така… ще се срещате ли с някого тук?
— Може да вземем някого. Нещо против?
Тейлър се обади преди Колинс да успее да отговори:
— Няма да вземаме никого.
— Вярно. Това беше предишната мисия.
— В пилотската ви чанта има пет хиляди американски долара, капитане — каза Тейлър.
— Благодаря.
— И благодаря за службата на страната, капитане — каза Броуди.
Колинс кимна.
— И когато историята за всичко това бъде разгласена, ще получите официални благодарности от правителството — добави Тейлър.
— И тогава наистина ще се наложи да напуснеш Венецуела — отбеляза Броуди.
Колинс се усмихна насила. Очевидно не беше стопроцентово готов на това.
Тейлър се наведе напред и сложи ръка на рамото му. Умен ход, помисли си Броуди. Може би щеше да е още по-добре, ако беше седнала в скута му.
— Когато кацнем, с Кларк може да вземем лодка нагоре по реката — каза тя. — Вие ще останете в Кавак и ще оставим саковете си при вас. В тях има пари. Но ние вярваме, че ще бъдете в селото, когато се върнем.
На Броуди му се прииска да ѝ прошепне да го щипне по бузата, но тогава тя махна ръката си от рамото му и седна обратно в седалката си.
Е, вече разполагаха с бърз и надежден начин да се махнат от Венецуела — със или без Кайл Мърсър. Имаше и други начини за напускане на страната, като вървене през джунглата до границата с Бразилия, което щеше да е предизвикателно, но не и невъзможно начинание, стига местните да не решаха да вземат главите им и да ги мумифицират. Друг начин беше изтегляне по въздуха, което имаше едно неприятно качество — трябваше да разчитат на Брендан Уорли. Третият изход беше да бъдат заловени и убити от Кайл Мърсър, но смъртта никога не е добър начин за завършване на мисия.
— Можем да поддържаме връзка по сателитен телефон — каза Броуди на Колинс. — Твоят къде е?
— В пилотската чанта.
— Добре. Сара, можеш ли да вземеш номера на капитан Колинс и да пъхнеш нашия в пилотската му чанта?
— Готова съм да записвам.
Колинс каза номера си и Тейлър го записа някъде — или го запомни наизуст. После каза:
— Нашият номер е записан в бележника в чантата ви.
Колинс не коментира, но сигурно се радваше, че г-жа Боуман му е дала номера си.
— Внимавай приятелката ти да не намери номера в чантата — посъветва го Броуди.
Колинс отново се усмихна насила и наклони чесната, когато прелетяха над северния край на джунглата и продължиха над саваната южно от Аян Тепуи. Кавак се появи в далечината и Колинс започна да спуска машината.
— Знаеш ли какво е гореща зона? — попита го Броуди.
Колинс го погледна.
— Да…?
— Е, не искам да го споменавам, но Кавак може да е такава.
Колинс не отговори, но продължи да се спуска.
— Аз ще реша — каза Броуди. — Вие с госпожа Боуман — Сара — няма да откъсвате очи от земята. И ако видите нещо, което ви се струва не на място, веднага ми съобщете. И ако кажа „червено“ във всеки етап от кацането, дори да сме на пистата, даваш пълна газ и се махаме. Comprende?