Колинс го погледна, после погледна през рамо към г-жа Боуман, сега Сара.
— Това е стандартна процедура, когато кацаш на селска писта в чужда страна — каза му тя. — Просто предупреждение. Не очакваме никакви проблеми.
Колинс кимна.
— Просто се съсредоточи върху кацането — посъветва го Броуди, взе бинокъла от Тейлър и го насочи към приближаващата се писта. — Вятърът продължава да духа от изток. Обичам вятърните чорапи — добави. — Прости, евтини и надеждни. Вятърът духа, чорапът се надува и се върти. Как се справяш, капитане?
— Добре.
— Скоро ще кацнем. Ще те черпя топла бира.
— Закопчайте се — каза Колинс.
Броуди и Тейлър си сложиха коланите и Броуди продължи да гледа през бинокъла към Кавак и приближаващата писта. Винаги беше преценявал рисковете при търсене на престъпник, но тази мисия беше променила изчисленията. И причината за това беше Кайл Мърсър — уникален и опасен вариант на Homo sapiens, който е бил забелязан тук и който можеше да изчезне и никога повече да не бъде видян. И той, Скот Броуди, щеше да изкара остатъка от живота си в съжаление, че е позволил на Кайл Мърсър да се измъкне, без да отговаря за престъпленията си и на въпроса защо.
Главен пълномощен офицер Скот Броуди нямаше намерение да завърши така тази мисия.
41.
Когато се спуснаха още повече, Броуди видя, че рибарите са изчезнали. Селото от колиби с тръстикови покриви изглеждаше толкова пусто, колкото и при прелитането им по-рано, но сега той забеляза хамаци, опънати между палмите. Поне два от тях бяха заети от безделници — или наблюдатели на самолети.
— Виждате ли нещо? — попита Колинс.
— Не.
И сигурно нямаше да видят, докато не кацнат. Броуди се опита да се постави на мястото на Мърсър. Как би постъпил той, ако се приемеше, че е научил за престрелката в „Кокошарника“? Броуди не смяташе, че Мърсър ще дойде лично в Кавак — освен ако селото не беше негово. По-скоро щеше да прати няколко доверени хора с малко мозък, които да разпитат всички кацнали в Кавак, за да видят дали са туристи, или хора, които трябва да бъдат убити или отвлечени. Е, поне Броуди и Тейлър имаха известно прикритие, но когато прикритието ти е рехаво и баламосването ти не минава, посягаш направо към оръжието. Можеха също да прескочат напълно Кавак и да продължат към Богота.
— Да направим ли още един кръг? — попита Тейлър.
— Вече го направихме.
Колинс погледна седящия до него Броуди.
Броуди не искаше да плаши пилота — той всъщност вече беше изплашен и можеше да отмени кацането. Броуди можеше да извади пистолета, но заплашването да застреля пилота нямаше да постигне нищо.
— Не сме обявили предварително посещението, така че няма начин някой да знае, че идваме — каза той. Това не беше толкова лъжа, колкото споделена надежда. — Но за да се успокоиш, капитане, достатъчно е просто да кацнеш. Ние ще слезем, а ти ще останеш при самолета, докато проверим положението.
Колинс не отговори, но Броуди си помисли, че капитанът сигурно съжалява, че е приел обаждането от „Ейпекс“.
До кацането оставаха няколко минути и Броуди продължи да оглежда с бинокъла селото и тревата около пистата.
— Когато си намерим някой бар в Богота, ще кръстя коктейл на твое име — каза Броуди на Колинс. — Джон Колинс — като „Том Колинс“, обаче по-як, разбираш ме.
Капитан Колинс не се разсмя, но като че ли се поотпусна от тъпата шега на Броуди. Намали оборотите, нагласи задкрилките и изравни чесната с късата тясна писта.
Броуди каза на Тейлър да сложи картата и батерията на сателитния телефон и да му го даде. Закачи телефона към кабела на таблото, но не го включи. Ако нещата загрубееха, беше длъжен да се обади на Домброски и да му каже името на селото и приблизителното местоположение на лагера на Мърсър според описанието на Кармен. Мисията беше на първо място.
И ако имаше време за второ обаждане, то щеше да е до Уорли, който всъщност беше последният човек на света, с когото би искал да разговаря. Броуди обаче щеше да му даде последно описание на ситуацията с местоположението им и естеството на обаждането — например: „Обградени сме от индианци“. Дългът на първо място, както непрекъснато ти напомнят.
— Запиши номера на шефа в бележника на капитан Колинс — каза той на Тейлър и се обърна към пилота. — Ако ти се махнеш от това място, а ние не успеем, ще се обадиш на този номер.
— Добре… и…?
— И просто ще кажеш на полковник Стенли Домброски, че си закарал семейство Боуман до Кавак, но са пропуснали обратния полет. После ще отговориш на въпросите му.