— Добре…
— Не че ще ти се наложи да се обаждаш — увери го Броуди, но Колинс като че ли не беше особено сигурен. Както и самият Броуди.
Чесната сякаш увисна над сухата пожълтяла трева, след което се спусна на пистата и заподскача, вдигайки облаци прах. Колинс задейства спирачките и самолетът спря на няколко десетки метра от края на пистата.
— Кацнахме ли, или ни свалиха?
— Земята е неравна — отвърна Колинс.
— Ясно. Добре, двамата със Сара ще слезем. Нещо против да вземем назаем бинокъла ти?
— Не. Но почакайте малко. — Колинс подкара самолета към края на пистата и го обърна, така че да може да излети бързо. Остави двигателя включен.
Броуди откачи сателитния си телефон, върна се в салона и взе сака си, докато Тейлър отваряше вратата. Броуди намери сателитния телефон на Колинс в пилотската чанта — между парите и боксерките му — и му го даде.
— Ще ти се обадя да ти кажа, че е чисто. — Което означаваше „Ако не се обадя, не е“. Освен това му подаде револвера, този път без коментар.
Тейлър спря при вратата и отново сложи ръка на рамото на Колинс.
— Ще ви черпя едно питие в Богота.
Всъщност може би две. Броуди беше впечатлен от уменията на Маги Тейлър да използва женския си чар.
Тейлър скочи на земята.
— Скоро ще се видим — каза Броуди на Колинс.
Пилотът кимна.
Броуди скочи и двамата с Тейлър тръгнаха по пистата със сакове в левите ръце; десните им бяха готови да посегнат към оръжията в джобовете на дочените им панталони. Беше горещо, влажно и тихо, ако не се броеше бръмченето на насекомите.
— Мислиш ли, че ще ни чака? — попита Тейлър.
Броуди погледна назад към чесната, която още беше с работещ двигател в края на пистата.
— Мисля, че се колебае. Едната му ръка е на ръчката на газта, а другата — на джойстика му.
— Това беше грубо.
— Казах го като комплимент към вас, госпожо Боуман.
— Правя това, което трябва да се направи. — Тейлър спря, после отиде при края на пистата. — Какво е това?
Броуди погледна. В късата трева имаше забита метална тръба с височина около шейсет сантиметра.
— Мисля… че е част от прът за слагане на факла.
— Така че пистата да може да се осветява през нощта.
— Или пък организират еротични танци. Добре, госпожица Мулър обясни, че не можело да се каца по тъмно, но Кармен каза, че са направили точно това. И вече знаем как.
Тейлър кимна и продължи дедуктивните му разсъждения:
— Явно пилотът на Мърсър се е обадил предварително или е уредил някой в Кавак да запали факлите.
— Да. Това означава, че Мърсър има помощници в селото, което не е изненадващо. Но ние не можем да разпитваме никого тук, ако не искаме да ни пуснат да плуваме с пираните.
Тейлър се замисли за момент.
— Кармен нали ти е казала, че са стигнали до лагера на Мърсър с лодката на местен?
— Да. Освен това в самия лагер имало местни.
— Значи определено има някаква степен на сътрудничество между Кавак и лагера.
— Добра дедукция.
— И…?
— Ние сме туристи. Наблюдатели на птици. Мисля обаче, че трябва да се махнем от това място колкото се може по-скоро, преди някой от селото да съобщи на Мърсър за неочакваните гости.
— Искаш да кажеш, че трябва да се качим обратно в самолета ли?
— Не. Искам да кажа, че трябва да вземем лодка.
— Точно от това се страхувах.
— Още нищо не е сигурно. Възможно е в селото да ни чакат.
Тейлър помълча, после каза:
— Добре. Да видим дали влизането ти в ролята на женен мъж и любител на птици е по-добра от тази на клиент на публичен дом.
— Колинс се върза.
— Изобщо не се върза.
— Ще поработя по ролята. Наблюдател на птици е лесно. За разлика от женен мъж.
— А стига бе.
Продължиха по края на пистата и след стотина метра видяха в земята още една тръба, която потвърди предположението на Броуди, че пистата се осветява през нощта от факли.
Броуди вдигна бинокъла. Високата трева пред тях оредяваше, а отляво се виждаха колибите с тръстикови покриви и жълти стени между разпръснати дървета в саваната. В западния край на селото теренът се спускаше надолу към реката, която бяха видели от въздуха и която течеше на север към джунглата в далечината. Зад селото пък се издигаше гигантската тепуи.
— Прилича на селото, което описа Кармен — каза Броуди.
— Нямаше да има съмнение, ако е знаела името на мястото, на което е кацнала.
— Да.
Продължиха към края на пистата, където видяха грубо скована стълба в тревата, която очевидно беше местният вариант на подвижна стълба за самолет. Продължиха към селото и стигнаха до стълб с дървени табели, сред които една с надпис BIENVENIDOS и друга с ДОБРЕ ДОШЛИ. Нямаше табели от министерство, с надписи от рода на КАВАК — МАЛКОТО СЕЛИЩЕ С ГОЛЯМО СЪРЦЕ. Имаше обаче стрелка, която сочеше към PEMÓN EXCURSION.