Спряха и погледнаха към сякаш пустото село.
— Е — каза Броуди, — като че ли не ни очакват.
— Не обичам тихите села.
— Определено.
Влязоха в селото, което се състоеше от добре построени и поддържани къщи. Тръстиковите покриви и стените от кирпич бяха живописни, но всички къщи имаха модерни врати и прозорци, поради което селото приличаше на тематичен парк на Дисни. Пемонски свят или нещо подобно.
Броуди и Тейлър спряха. Пред тях някакъв мъж лежеше в хамак и като че ли спеше. Друг мъж пък ги гледаше през прозореца на близката къща. Броуди бръкна в джоба си и хвана пистолета.
— Или сме изпуснали туристическия сезон, или селото е опразнено в очакване на враждебен сблъсък — каза Тейлър.
— А ние няма къде да се скрием. — Броуди погледна към една кръгла колиба. — Тези стени са дебели. Да влезем вътре и да видим дали някой няма да дойде да ни поздрави.
Тейлър кимна.
Докато вървяха към колибата, видяха един мъж да излиза от друга постройка на петдесетина метра от тях. Броуди и Тейлър спряха и го загледаха, докато приближаваше.
Мъжът беше дребен и тъмнокож, може би пемон, с гъста черна коса.
Изглеждаше на около четирийсет и пет, но беше трудно да определят възрастта му. Беше с дочени панталони, сандали и бяла тениска. По-важното беше, че не изглеждаше въоръжен, ако не се броеше клипбордът в ръцете му. Мъжът им махна.
— Пази се от мъже с клипбордове — предупреди я Броуди.
— По-добре клипбордове, отколкото сещаш-се-какво.
Броуди тръгна към мъжа и Тейлър го последва.
Човекът спря под сянката на цъфнала жакаранда и им махна да отидат при него.
Броуди и Тейлър спряха на няколко стъпки от мъжа, който сега беше частично скрит в сенките. Той се усмихна.
— Buenvenidos.
— Добре заварил — отвърна Броуди.
— Добре дошли — каза мъжът на английски. — Аз съм Цезар.
— Аз пък съм Марк Антоний — отвърна Броуди. — А това е Клео.
— Приятно ми е. Аз съм главния пеномски водач. Видях ви как кацате.
— Ясно. — Броуди забеляза, че на тениската на Цезар пише „Leones“ — лъвове. Сигурно така се казваше местната ловна дружинка.
Цезар си погледна клипборда. Сигурно проверяваше за Марк Антоний и Клеопатра.
— Имате ли резервация? — попита той.
Тази среща започваше да изглежда сюрреалистична.
— Резерват ли? — Броуди се обърна към Тейлър. — Мислех си, че само индианците имат резервати.
— Скот…
— Кларк. Не… Марк.
Тейлър се обърна към Цезар.
— Ние сме Сара и Кларк Боуман. Нямаме резервации. Със съпруга ми просто ни хрумна да дойдем тук. Любители на птиците сме — добави тя.
Броуди вдигна висящия на гърдите му бинокъл, за да потвърди думите ѝ.
— Имате ли запазена стая? Колко време ще останете?
— Една нощ. Може би две.
— Утре идва група туристи. Германци. — Мъжът потупа клипборда си и Броуди забеляза, че листът на него има заставка Canima Adventures.
— Ще ни трябва стая и за пилота ни.
— Значи две стаи. Петдесет долара.
— На стая?
— Si.
— За тази цена мога да си взема стая в „Риц“.
— Кларк…
Тейлър каза нещо на Цезар на испански и той като че ли остана много доволен, че може да говори с дамата на по-познат език.
Двамата си побъбриха известно време, след което Тейлър каза на Броуди:
— Храната е включена в цената.
— Кого ще вечеряме?
— Освен това има такса от пет долара за влизане в парка — добави тя.
— Какъв парк?
— Това е национален парк.
— Аха. Добре…
— И освен това иска да види разрешителните ни за пътуване.
Броуди погледна Цезар и каза:
— Те са в самолета.
— Добре. Ще ги взема от пилота.
— Добре, да видим стаите.
След като приключиха с регистрацията под дървото, взеха саковете си и тръгнаха след Цезар, който ги поведе към една колиба.
Тейлър и Броуди се спогледаха.
— Изглежда добре — каза тя.
— Питай го дали предлагат експресно освобождаване на стаите.
— Стига с тъпите шеги, ако обичаш.
— Казах ти, че ставам нервен в опасни ситуации и затова говоря глупости.
— Глупостите ти пък изнервят мен. „Кого ще вечеряме?“ — имитира го тя и добави: — Задник.
— Извинявай.
Докато вървяха, Броуди се запита как Кайл Мърсър се е озовал тук. На пръв поглед Кавак изглеждаше странен избор, ако си решил да създадеш таен лагер в джунглата. Вярно, селото се намираше далеч от отъпканите пътища, но пък беше достъпно по въздух и беше туристическа спирка. Но може би Кавак отговаряше на някои изисквания. Чужденците и непознатите не привличаха много внимание, местните изглеждаха дружелюбни и вероятно търсеха начин да изкарат малко пари; лагерът на Мърсър можеше да получава доставки по въздух — включително прясна женска плът — и после по вода. Освен това Мърсър можеше да пътува до Сиудад Боливар или Каракас — или да изчезне в джунглата, ако обстановката се нажежи. Така че вероятно изборът му бе добър. Мърсър можеше и да е луд, но определено не беше глупав. Всъщност той беше опитен и добре обучен. Също като Броуди и Тейлър.