Колкото до Цезар, той или беше такъв, за какъвто се представяше, или бе важен актьор в постановка. Клипбордът изглеждаше добра имитация, но можеше и да е истински. Възможно ли беше пемоните, които работеха в Кавак, но живееха другаде, да не знаят за лагера на Мърсър? Според казаното от Кармен не. Значи бяха съучастници. Но до каква степен? С пари се купуваше всичко, включително и мълчание.
— Не се отпускай — каза Броуди на Тейлър.
— Това се подразбира.
Цезар спря при овалната колиба и отвори вратата, която, както Броуди вече беше забелязал, беше модерна и имаше дръжка и ключалка. Големите отворени прозорци също бяха произведени във фабрика и имаха щори. Истинско, но не прекалено истинско пемонско изживяване за туристите.
Цезар влезе пръв и Броуди го последва. Тейлър влезе последна и затвори зад тях.
— Харесва ли ви? — попита Цезар.
Броуди пусна сака си върху плочките на пода и огледа малката стая, осветена единствено от слънцето. Стените бяха варосани и в двата края имаше по едно легло. На стената срещу вратата висяха два сгънати хамака, които можеха да се опънат през помещението и да се завържат за отсрещната стена.
— Пемоните спят в хамаци — каза Цезар. — Можете да спите в хамаците, може и в леглата.
А можеше и изобщо да не спят.
— Вапо? — попита Броуди.
— Отвън. Хубава е.
— Ясно. Душ?
— Също отвън. Ще ви го покажа.
— Змии?
— И те са отвън. — Цезар посочи тавана. — Това са ако излизате.
Броуди погледна нагоре и видя четири фенера на батерии, които висяха на макари от гредите — може би бяха по-безопасни, отколкото горящи фенери под тръстиков покрив. Представи си как се опитва да намери външната тоалетна в три посред нощ с фенер и глок в ръце.
Е, щом една проститутка от Каракас беше могла да остане една нощ тук, без да се оплаква, двама бивши пехотинци със сигурност също можеха. Запита се дали това е била стаята на Кармен. Така или иначе, колибата можеше да побере шестима непретенциозни европейски туристи. И докато си мислеше това, Цезар каза:
— Пилотът може да спи тук с вас. Ще е по-евтино.
Броуди и Тейлър се спогледаха. Три пистолета бяха по-добре от два, така че умният, тактически избор беше да прекарат нощта заедно. От друга страна, в колибата нямаше врата на спалня, която г-ца Тейлър да затвори под носа на Колинс. Така че… колкото повече, толкова по-безопасно? Или трима бяха много? Не искаше да взема това решение с оная си работа, така че се обърна към Тейлър.
— Ти решаваш.
— Пилотът ще иска отделна стая — каза тя на Цезар.
— Si, señora.
— Добро решение — отбеляза Броуди.
Тейлър го погледна.
— Може и аз да поискам отделна стая.
— Не е предвидена в бюджета.
Тейлър каза нещо на испански и Цезар излезе. Тя се обърна към Броуди.
— Той знае английски, така че моля те да внимаваш какво казваш.
— Сигурно е научил английски от Кайл Мърсър.
Тя кимна.
— Дали ще му докладва?
— Сигурен съм, че това е част от заповедите му.
— Добре… тогава…?
— Ние сме любители на птици.
— Тази птичка може и да не полети, да ме прощаваш за шегата.
— Мисля, че засега сме добре.
— Казах ти, че не бива да нощуваме тук.
— Но трябва да създадем впечатлението, че ще го направим.
Тя кимна.
— Ще вземем лодка нагоре по реката и ако останем доволни от събраната информация, може да отлетим още преди да се стъмни.
— Добре.
Той я погледна.
— Мислех си, че ще искаш още един пищов в стаята, ако останем за през нощта.
— Да. Но не е нужно Цезар да го научава.
— Добре… хитро.
— Мисля с главата си. Горната, както казвате вие мъжете.
— Намекът ти е възмутителен.