Погледна си часовника — пет без десет. Време беше да се връщат в хотела и да се приготвят за срещата с Луис в седем. Погледна Тейлър, която като че ли не бързаше да си тръгне.
— Кое е най-лошото назначение, което сте имали? — попита тя.
Уорли я погледна и Броуди почти видя как колелцата в главата му се въртят.
— Назначават ме в най-големите кенефи по света — отвърна той и уточни: — Не защото съм издънка, а защото много ме бива в онова, което правя.
— А какво по-точно правите? — попита Тейлър.
— Разчиствам лайната.
— Изненадана съм, че никога не сте били в Афганистан.
Той отново я погледна.
— Бил съм и там.
— Странно, че не ни го споменахте.
— Не обичам да се фукам.
— Аз също. Но е приятно да срещнеш друг ветеран, който е виждал същите лайна като теб. Прекарах две години там в Деветдесет и шести батальон по цивилните въпроси.
Броуди, който обичаше да се фука, добави:
— Била е наградена със Сребърна звезда и Пурпурно сърце. — Полковник Уорли трябваше да научи, че не си има работа с бойци категория комар. Но най-вероятно вече го знаеше.
Уорли погледна Тейлър.
— Благодаря за службата ви.
— Вие кога бяхте там?
— Горе-долу по същото време като Кайл Мърсър. Помня, когато всички чухме за дезертирането му.
Е, помисли си Броуди, Уорли не можеше да излъже за нещо, което можеше да се провери. И след като вече беше хванат, че е пропуснал да сподели нещо, трябваше да говори истината.
— Там ли бяхте, когато Робърт Креншо беше убит в Пешавар? — попита той.
Уорли го погледна.
— Не. Вече бях тук.
Следващият въпрос на Уорли трябваше да е „Защо питате?“. Той обаче не попита, така че Броуди продължи:
— Минавало ли ви е през ума, че Кайл Мърсър може да е убил Креншо?
— Защо му е на Кайл Мърсър да убива аналитик на Държавния департамент?
— Знаем за господин Креншо — каза Броуди. — Така че нека пропуснем глупостите.
Уорли впери поглед в него за момент. Несъмнено се чудеше кой и защо е казал на тези агенти от ОКР за човека на ЦРУ, работещ под прикритие в Пакистан.
— Да, хрумна ми, че Мърсър може да го е убил — каза накрая.
— И кога ви хрумна?
— Когато бях напълно запознат с бягството на Мърсър от лагера на талибаните, който явно се е намирал близо до Пешавар.
— Работили ли сте някога с Робърт Креншо? — попита Броуди.
Уорли се загледа към океана.
Броуди си помисли, че полковникът вече трябва да си е дал сметка, че разговорът се е превърнал в разпит.
— Това е привилегирована информация — каза най-сетне Уорли.
— Това за „да“ ли да го приемам? — поинтересува се Броуди.
Уорли не отговори на въпроса му.
— Вашите заповеди са да откриете и задържите капитан Мърсър, което може и да направите довечера — каза той. — Би трябвало да се придържате към заповедите си.
— Голям фен съм на шпионски загадки — отвърна Броуди.
— Вие сте ченге. А не офицер от разузнаването. Това е по моята част, господин Броуди, а не по вашата. — Уорли си сложи отново пилотските очила, облегна се назад и се загледа в две сеньорити, които излизаха от водата.
Броуди знаеше, че онези от разузнаването като Уорли се опиват от собствената си мистика — иначе казано, от собствените си глупости — и че винаги трябва да имат чувството, че играят някакъв четириизмерен шах, дори докато просто се излежават на плажа с питие в ръка.
— При разследването на престъпления правомощията ми нямат граници — уведоми го Броуди. — Арестувал съм офицери от разузнаването, но доколкото знам, нито един разузнавач не е арестувал следовател от ОКР.
Уорли продължи да зяпа момичетата. Отпи дълга глътка и каза:
— Мисля, че приключихме тук.
Броуди остана на мястото си.
— Ето какви въпроси се въртят в ума ми на военен и на криминален следовател. Защо един признат герой от войната е дезертирал от частта си? Той ли е убил Робърт Креншо? И ако да, защо? И защо е дошъл във Венецуела?
— Питайте го, ако се случи да седнете до него на бара в онзи бордей. Сигурен съм, че с радост ще ви отговори, преди да ви убие.
— Да гледаме оптимистично на нещата. Да кажем, че му задам тези въпроси и остана жив. Мислите ли, че отговорите му ще разкрият нещо повече от това, че капитан Мърсър е направил лоши за кариерата си избори?
— Ясно е, че има повече, отколкото се вижда на пръв поглед — отвърна Уорли. — Всеки идиот, дори ченге, може да се досети за това. Вие, господин Броуди и госпожице Тейлър, трябва да се запитате също дали наистина искате да научавате повече, отколкото ви е нужно.