Поредните шпионски пози и дрънканици, помисли си Броуди. Но Уорли имаше право. И може би Броуди не трябваше да споделя мислите и тревогите си с него, но понякога трябва да разтърсиш дървото, за да видиш какво ще падне от него. Във всеки случай полковник Уорли не смяташе, че двамата му гости от ОКР ще задържат довечера или когато и да било Кайл Мърсър. Така че той правеше онова, в което такива като него са най-добри — да предупреждават простосмъртните да не навлизат в свещената им територия.
Броуди стана.
— Ще ви се обадя довечера. И не забравяйте туристическите визи за Луис и семейството му.
Тейлър също стана и се обърна към домакина им.
— Мисията ни не се изчерпва с арестуването на капитан Мърсър. То е само началото на разследването на въпросите, които повдигнахме тук.
— Разочаровате ме, госпожице Тейлър — отвърна Уорли. — Мислех си, че вие ще сте здравомислещият член на екипа.
Тя продължи, сякаш говореше по учебник:
— Може да бъдете призовани по време на разследването или на съдебните процедури, за да свидетелствате правдиво по случая.
Броуди не се сдържа.
— Сега вече със сигурност няма да си вдигне телефона довечера.
Уорли се разсмя, Броуди също. Тейлър ги изгледа, сякаш казваше: „Мъже. Братството на задниците“. И тръгна към паркинга.
Броуди я настигна.
— Мислех си, че ще завършим с групова прегръдка.
Тя подмина думите му.
— Не биваше да повдигаш онези въпроси пред него. Той ни трябва довечера, а ти го настрои срещу нас.
— Аз ли? Та ти току-що му каза, че ще бъде привикан да свидетелства правдиво.
— Ако в главата му е имало правдива мисъл, тя сигурно е умряла от самота. — Тейлър го погледна. — Скот… трябва да зарежем тази история. И без това си имаме достатъчно работа.
— Тогава защо повдигна темата за Афганистан?
— Защото и без това щеше да го попиташ. Реших да го направя по не чак толкова пряк начин. Както са ни учили.
— Явно съм пропуснал този урок.
Стигнаха паркинга и тръгнаха към нещо като клуб, откъдето биха могли да си извикат такси.
— От него ме побиват тръпки — каза Тейлър.
— Точно това е целта му. Виж, работил съм по случаи, в които съм си имал вземане-даване с типове от ЦРУ, военни разузнавачи и шпиони от други агенции. Готови са на какво ли не, за да те накарат да си мислиш, че ти правят услуга, като премълчават информация, която може да бъде прекалено опасна за теб. Те са измислили фразата „Ако ти кажа, ще трябва да те убия“. Всичко това са деветдесет процента дрънканици.
— А останалите десет процента?
— Те са онези, които биха могли да те убият. И като стана въпрос за това, Брендан Уорли ни смята за ходещи мъртъвци, така че се питам дали наистина ще има самолет, който да ни изведе оттук.
Тя го погледна.
— Плашиш ме, Скот.
— Знаеш ли, понякога плаша и самия себе си. Както казват в пехотата, и най-добре премислените бойни планове стават на пух и прах с първия изстрелян куршум. Нататък всичко е импровизация.
— Освен ако първият изстрелян куршум не мине през главата ти.
— Никога не съм се замислял за това.
Стигнаха до клуба.
— Попитай за такси, карано от капиталист и привърженик на свободния пазар — заръча ѝ Броуди.
Тя влезе, а той остана отвън, загледан в реещите се над водата чайки. Е, успяха да поразбъркат лайната и можеше да си представи как Уорли звъни на съответните хора и казва нещо от рода на: „Онзи тип е направил някои връзки. Трябва да се поговори с него и с дамата, когато се върнат в Щатите“. Или пък добавя: „Не се безпокойте за тях. Вероятно ще бъдат убити довечера“.
Е, ако трябваше да избира между слушането на цитати от Закона за национална сигурност от някой задник в мазе във Вашингтон и престрелка в бардак в Каракас, лично той би избрал второто. Защото е по-бързо и не те отегчава.
Тейлър излезе от клуба.
— Таксито идва след пет минути — каза тя и добави: — Помолих да изпратят Рамон от „Телетакси“.
— Адски си гадна, Маги.
— Животът е гаден, Скот.
Особено ако не успееш да изчукаш, не пипнеш жертвата си и не те убият в бардак. Но можеше и да е по-зле. Можеше да бере царевица.
27.
Таксито пристигна, но зад волана не беше Рамон.
— До хотел „Ел Дорадо“ — каза Броуди.
Подобно на колегата си Рамон, шофьорът Густаво знаеше английски.
— Една нощ на това място струва колкото цяла годишна заплата — отбеляза той.