Броуди кимна. Свързаните с разузнаването или специалните части случаи обикновено бяха сложни, защото в световете на тези агенции имаше множество основателни причини да се пазят тайни. Затова когато се натъкваше на увъртания и възпрепятстване, които при други обстоятелства биха се приели като знак за нещо нередно, Броуди знаеше, че тези лъжи и отказ да се отговаря на въпроси са просто част от работата. И Брендан Уорли го беше показал съвсем ясно.
— Той ни посъветва да се върнем у дома — каза той.
— Той е онзи, който трябва да се върне у дома. Прегорял е.
— Мисля, че се тревожи какво можем да открием, ако пипнем капитан Мърсър. Дори няма да се изненадам, ако неговите хора от военното разузнаване също търсят Мърсър, след като вече знаят, че е тук.
Тейлър се замисли, но не отговори.
Често се случваше шпионите и ченгетата да търсят един и същи заподозрян, но поради различни причини — и за да приложат различни методи за правосъдие. Хората от разузнаването като цяло нямаха право да извършват арести, както им беше напомнил Уорли, и това ги оставяше с два избора — да предадат заподозрения на ОКР или ФБР, или да го убият. Всъщност имаше и трета възможност — хората от разузнаването бяха прочути с навика си да сключват сделки с боклуци, чието място беше зад решетките. Наричаха го „вербуване“ или „превръщане в двоен агент“ и всякакви подобни глупости. Понякога се получаваше в онзи свят на дим и огледала, но Броуди го намираше за отвратително. Мястото на престъпниците, шпионите и предателите беше в затвора. А не в нечия ведомост за заплати. Както и да е, ако Уорли и приятелите му наистина търсеха Кайл Мърсър, вероятно нямаха за цел да го вербуват — а да го накарат да млъкне завинаги. Но защо? Отговорът на този въпрос обясняваше и причината за дезертьорството на капитан Мърсър.
Тейлър допи колата си, дояде шепата ядки и каза:
— Да обсъдим плана за довечера.
— На кого му трябва план?
— Просто майтап, Скот.
— Добре… Ще вляза в бардака с предположението, че Кайл Мърсър вероятно няма да е там. Трябва да намеря възможност да разпитам онези, които редовно са там, но не са мотивирани да защитават сеньор Мърсър.
— Имаш предвид момичетата, които работят там.
— Точно така. Ще отида като чужденец и ще поискам говореща английски проститутка, с която да си говоря за венецуелската култура. Пълнолетно момиче — добави той.
Тя го погледна.
— Добре… звучи…
— Някой трябва да го направи, Маги.
— Луис с теб ли ще отиде?
— Да, трябва ми преводач. В случай че нямат говореща английски проститутка.
— Виждам, че си го обмислил.
— Мисля на глас.
— А мислиш ли да се уединиш в някоя стая с момичето?
— Първо ще опитам салона.
— Въоръжен ли ще бъдеш?
— Един гринго не би трябвало да е въоръжен. Но Луис, подобно на всички на онова място, ще има оръжие. А дори да проверяват за ютии на входа, няма да поискат неговата, ако това означава, че ще изгубят клиент. Тук е като в Дивия запад, Маги — добави той. — Мъжът не се разделя с оръжието си на прага на бардак. Все едно да му кажеш да си остави хуя отвън. След като влезем, Луис ще ми пробута глока си.
Тя кимна.
— А Луис знае ли за всичко това?
— Със сигурност се е досетил. Все пак живее тук — напомни ѝ той.
— Добре, но… не знам как можеш да поискаш от цивилен да рискува живота си за нещо, което няма никаква връзка с него.
— Правехме го непрекъснато в Ирак. Наемаш местните, когато имаш нужда от тях. Нищо не им пречи да откажат. Ти не си ли правила същото в Афганистан?
— Да, наемахме местни, но не и за опасни задачи.
— Със самото наемане сте излагали живота им на опасност — посочи той. — Талибаните убиват американските лакеи.
— Добре, но…
— Виж, ако Луис не иска, ще го оставя на входа и ще вляза сам и невъоръжен. Знам, че се тревожиш за мен, Маги — добави той, — но поне Луис ще е в безопасност.
— Не бъди саркастичен. Смятам да дойда с теб.
— Няма да се получи. Но благодаря за предложението. Добре, Луис идва с мен, но после излиза и аз завеждам момичето в стая. Не трябва да нося снимката на Мърсър, защото могат да ме обискират на влизане. Лесно е обаче да опишеш брадат гринго с татуирана змия на ръката. Предлагам и много американски долари и с малко късмет тя ще го познава и може би ще ми каже кога се появява обикновено или кога го е видяла за последен път, с кого се среща, може би къде живее и така нататък. Стандартна полицейска процедура.
Тейлър кимна.
— В този момент си получил онова, за което си платил, и се махаш.