Броуди се усмихна.
— Когато си под дълбоко прикритие, трябва да изиграеш цялата роля.
— Професионалната ти всеотдайност е вдъхновяваща.
— Благодаря. Добре, другият вариант е Кайл Мърсър да е вътре — или случайно, или в очакване на онзи гринго, за когото са му казали. Ако е случайно, излизам и го спипваме, когато си тръгне. А ако ме чака с подкрепления, ще имам проблем.
— Всъщност ще си мъртъв.
— Ако извадя късмет.
Тейлър го погледна.
— Защо просто не разузнаем мястото довечера?
— Защото съм нетърпелив. И Домброски ни определи срок. Четири дни — излъга той.
— Защо четири?
— Мисля, че не иска да ни убият в Каракас.
— Значи сме двама. Не съм сигурна за теб.
— Искам още тази вечер да пипна оня кучи син и да се махнем оттук. Затова ще се насоча право към златното яйце в кокошарника.
— Как си оцелявал в битка?
— Знам как да залягам.
— Това ли е планът ти?
— Мисля, че да. В общи линии довечера всички ще импровизираме. Бъди готова за всичко, адаптирай се според ситуацията и както винаги, проявявай инициатива и добра преценка. И не забравяй за мисията.
— Благодаря за насърчителните думи преди битка.
— Не съм луд — уведоми я той. — Знам кога нещо изглежда и намирисва зле. Знам кога да се оттегля. Затова още съм жив.
— Ще ти го припомня.
— Освен това си мисля още нещо за „Кокошарника“. Според Раул той се контролира от РБД-200, които пък са свързани с режима. Това поражда въпроса защо Мърсър ще е на място, за което несъмнено знае, че е свързано с мафията, която пък е свързана с правителството. Място, на което е много вероятно да се натъкне на хора от РБД-200, на ченгета и дори на хора от правителството. Симпсън каза, че Мърсър се чувствал като у дома си там — напомни ѝ той. — Сякаш заведението било негово или сякаш е там не само за да топне фитила, но и по някаква друга причина.
Тя кимна.
— Вече установихме, че Ал Симпсън използва цветисти изрази в свидетелските си показания.
— Важното е, че ако аз бях гринго беглец, щях да си избера някое друго място в Каракас, където да вися и да пия бира. Освен ако…
— Освен ако не е замесен по някакъв начин с бандата и/или с режима.
— Именно. Макар че това също може да е пресилено. Но… защо му е да ходи в бардак, който е опасен за него на много нива?
— Може да си пада по непълнолетни момичета.
— Някак не ми се вярва… а и да си пада, би си го поръчал у дома. Чувствал се е удобно заради „Кокошарника“, а не заради момичетата.
— Питай го, когато го арестуваш. Или питай момичето, на което ще платиш за информация.
— Ще питам момичето. Или няколко момичета. Не ни е позволено да разпитваме капитан Мърсър.
— А ти винаги изпълняваш заповедите.
— Стига да ги запомня. — Броуди си погледна часовника. — Време е да облечем вечерно облекло и да тръгваме.
Тейлър го погледна.
— Още нещо, Скот. Предстои ни мисия, която може да приключи зле. Затова искам да знам какво е онова, което ти е казал полковник Домброски и което не е нужно да знам.
Броуди очакваше този въпрос.
— Вече ти казах. За Робърт Креншо.
— Не. Нещо друго е. Нещо свързано с мен.
— Добро дедуктивно мислене — отвърна той и добави: — Можем да го обсъдим, като се върнем в Щатите.
— Не, трябва да го обсъдим сега.
— Добре… Както вече си се досетила, Домброски ми каза, че навремето си имала връзка с човек от ЦРУ.
— И съм завинаги опетнена.
— Не, завинаги си под подозрение.
— Това са пълни глупости.
— Може и да е така.
— Аз просто спях с него, Скот. Не ме е вербувал.
— Добре. Край на обсъждането.
— Нима това ще ме преследва до края на кариерата ми в армията?
— Надявам се, че не.
— Ако спя с някой мафиот, това прави ли ме заподозрян член на мафията?
— Всъщност да, и полицията определено би поискала да поговори с теб. Ако не друго, подобно нещо говори за лоша преценка.
— Това е нелепо. Ти с кого си спал?
— Не и с теб. Въпреки лошия ти вкус за мъже.
— Това изобщо не е смешно. — Тя го погледна. — Домброски не е имал правото да поставя под съмнение лоялността ми, да намеква, че мога да имам връзки с ЦРУ или…
— Той просто го спомена между другото. По-спокойно.
— Ти мислиш ли, че снасям информация на ЦРУ? Затова ли ме разпитваше при басейна?
— Просто ти показвах какво е да те въртят на шиш.
— Глупости.
— Това не е добър начин на започване на мисия.
— Вярваш ли ми?
— До гроб.
Тейлър помълча, после каза: