— Пуснете ръката ми.
Карло го пусна и кимна на някого зад Броуди. Броуди погледна през рамо и видя мъжа, който ги беше посрещнал на входа. Препречваше пътя му назад.
— Елате с мен — каза Карло. — Зная какво искате. Те не могат да дойдат при вас, затова вие трябва да идете при тях. Разбирате.
Броуди прецени ситуацията и реши да последва Карло, да се вмъкне в тоалетната, да вземе глока и да остави сводника да му покаже подбора момичета на „Кокошарника“.
— Колко? — попита той, както се очакваше от един клиент.
— Онова, което е останало в джоба ви, след като приятелят ми Лупе ви е претърсил — отвърна Карло.
Двамата се разсмяха. На Броуди му се прииска да фрасне Карло в топките, да се извърти и да изрита Лупе в чатала. Това определено щеше да му достави удоволствие за момента, но не ставаше за дългосрочен план.
— Искам момиче, което знае английски — каза той.
Преди Карло да успее да отговори, Лупе каза нещо на испански. Карло се разсмя и обясни:
— Казва, че няма нищо против да остане в стаята и да превежда.
Дори Броуди намери това за смешно, но не се усмихна.
— Да знае английски — настоя той. — Може би някое по-голямо момиче.
— Si. Имам Пия, която по цял ден гледа Си Ен Ен, за да учи английски. Можете да си говорите с нея за политика. Освен това има хубави цици — добави Карло.
Последното отново накара двамата да се разсмеят и Броуди усети дъха на Лупе във врата си. Погледна към завесата да види дали Луис не се е разтревожил достатъчно, че да излезе да го търси, но него го нямаше. Погледна полутъмния салон и видя, че неколцина клиенти, сред които онези от РБД-200, проявяват жив интерес към разговора между грингото, охранителя и сводника.
— Елате с мен, сеньор. Por favor.
Броуди последва Карло през завесата; Лупе не дойде с тях. Спряха в малко антре с две метални врати. На онази отляво на Броуди пишеше HOMBRES, а тази директно пред него имаше оранжев знак за строеж и надпис на английски: РАБОТЕЩИ ЖЕНИ. Много смешно.
Без да казва нищо на Карло, Броуди отвори вратата на тоалетната. Крушката на тавана разкри малко едноместно помещение. Луис го нямаше. Какво…?
— Политиката на „Ел Галинеро“ е да награждаваме шофьорите и водачите, които ни водят добри клиенти — каза Карло. — Вашият амиго си изкарва добре. За сметка на заведението.
Броуди не се върза на това, но кимна. Карло явно беше намислил нещо и не трябваше да си следовател от ОКР, за да се досетиш, че то не е добро. Броуди не се съмняваше, че може да срита Карло така, че да прати топките му чак в гърлото, да му вземе оръжието и да си пробие път до изхода със стрелба, ако се наложи. Но не можеше да остави Луис, а нямаше представа къде е той.
— Сеньор? Може би ще пикаете по-късно?
Броуди кимна.
Карло настоя Броуди да тръгне пръв и двамата продължиха през вратата на работещите жени по дълъг тесен коридор с дървени врати, номерирани с химически молив. Зад някои от тях Броуди чу ритмично скърцане на евтини пружинени матраци, примесени от време на време с неубедителни женски стонове на удоволствие. Точно когато си мислиш, че работата ти е гадна, откриваш, че има и по-лоши начини да си изкарваш хляба.
— Спрете тук — каза Карло.
Броуди се обърна и видя, че Карло отваря една врата и му дава знак.
Броуди влезе в малка стая без прозорци, осветена от една-единствена нощна лампа, която слабо осветяваше розов килим и боядисани в жълто стени. Обзавеждането се състоеше от дървен стол, изтърбушено легло и всякакви натруфени възглавнички, кукли и плюшени животни. Тръпки да те побият.
Карло остана в коридора.
— Седнете, сеньор. Пия ще дойде след малко.
Броуди остана прав.
Карло го погледна и се усмихна.
— Ще получите онова, за което сте дошли. — Затвори вратата и Броуди чу щракането на резе.
Нещата определено не се развиваха по план, но все още беше възможно да прекара известно време в стаята с говореща английски проститутка, която познава Кайл Мърсър. Възможно, но малко вероятно. Всъщност беше заключен в помещение дълбоко в недрата на контролиран от мафия бардак, без оръжие и без средства за комуникация, а Луис беше изчезнал. От друга страна, той беше почти сигурен, че Ал Симпсън е видял Кайл Мърсър именно тук. Това означаваше, че ще получи отговори — или от Пия, или от някой друг, който влезе в стаята.
Огледа се и си припомни, че дори най-неочакваните предмети могат да се превърнат в сносно оръжие. Плюшените играчки обаче не се брояха.
Нощната масичка имаше чекмедже. Броуди го отвори и видя разхвърляна козметика и метална пила за нокти, която пъхна в джоба си.