Пио се усмихна за първи път.
— Si. Съобщението ще е, че си мъртъв.
— Това няма да зарадва сеньор Кайл. Той ще иска да говори с мен.
Пио кимна.
— Si. Ще иска да те убие лично.
— Вероятно. Е…
— Млъквай. — Пио отново зае поза за стрелба и насочи пистолета към чатала на Броуди. — А сега ми кажи къде е дамата ти, или топките ти заминават.
— Ако ти кажа, ще трябва да те убия.
— Qué?
Броуди се метна от стола си, като го дръпна със себе си и слава богу, щепселът излезе от контакта и стаята потъна в пълен мрак. Видя проблясъка на беретата и чу как куршумът изсвистява над главата му, докато вадеше пилата. Претърколи се през рамо към втория проблясък и мушна нагоре с надеждата да улучи топките на Пио. Улучи нещо, Пио изкрещя и се блъсна в дървената врата. Броуди остана снишен и нанесе ляв и десен в корема и чатала му, докато не чу и не усети как Пио се свлича на пода; продължи с десен към главата му, но не улучи в тъмното, след което пилата в лявата му ръка се заби някъде в лицето на Пио. Той изпъшка, след което настъпи тишина.
Пистолетът още беше в играта, в ръката на Пио или на пода, и тъй като Броуди не знаеше къде е, трябваше да убие Пио по старомодния начин, с голи ръце. Напипа главата му с лявата си ръка, сграбчи го отзад за косата, дръпна и го фрасна в гърлото, смазвайки трахеята.
Затърси пипнешком по пода, намери кабела и контакта и пъхна щепсела. Лампата, която беше паднала на розовия килим, светна и Броуди рязко се извъртя към вратата.
Пио седеше на пода с опрян във вратата гръб, а пистолетът беше в ръката му. Лицето му беше пълна каша, но и двете му очи бяха отворени и се взираха в нищото. Гърдите му се надигаха трескаво в опит да си поеме дъх.
Броуди стана и тръгна към него, без да изпуска от поглед оръжието. Посегна да го вземе, но Пио го видя и дръпна ръката си, а после се опита да я вдигне.
— Дай да ти помогна — каза му Броуди. Издърпа беретата от ръката му, опря заглушителя отстрани на главата и изстреля куршум в мозъка му.
Вдигна лампата от пода и я постави на нощната масичка, отиде до мъртвия, завлече го по килима и го претърколи под леглото. Забеляза, че пилата за нокти се е забила в корема му. Дръпна завивките, за да скрие тялото, след което хвърли няколко възглавници и плюшени играчки на килима, за да скрие кървавата диря.
— Добра работа, господин Броуди — каза на глас. — А сега какво?
30.
Изгаси лампата, отиде при вратата и се ослуша. Стените на стаята бяха от дебел бетон, но дървената врата беше тънка и той чу гласа на Карло в коридора. Затвори се врата на стая, чуха се стъпки, последвани от трясъка на тежката метална врата в края на коридора.
Броуди обмисли следващия си ход.
Мисията е на първо място. Което означаваше, че трябваше да намери говореща английски проститутка, която познава сеньор Кайл. Всъщност в момента сеньор Кайл спокойно можеше да е в някоя от съседните стаи.
Не изоставяй никого. Което означаваше, че трябва да намери Луис.
Безопасността на войниците под твое командване е от първостепенна важност. Което означаваше, че трябваше да се увери, че Тейлър е добре.
И накрая, според Кодекса за поведение, негов дълг беше на всяка цена да избегне пленяване. Което означаваше, че трябва веднага да се изнесе от това място. Особено след като беше видял сметката на човек от РБД-200.
Можеше ли да направи всичко това? Заслужаваше си да опита.
С пистолет в ръка Броуди открехна вратата и огледа дългия слабо осветен коридор. Беше празен.
Измъкна се от стаята, затвори и тръгна към задната част на сградата, покрай разположените плътно една до друга врати, зад които бяха работещите момичета и може би Луис.
Забеляза, че някои от вратите имат резета отвън — като неговата — и предположи, че това са стаите на малолетните момичета, за да не се мотаят насам-натам.
Продължи разузнаването си и откри, че в края на сградата коридорът завива надясно и продължава покрай задната стена, след което отново завива надясно. Вторият дълъг коридор беше двойник на първия, с по шест врати от двете страни. Общо двайсет и четири стаи. Бизнесът беше доста голям, ако стаите приемаха по един клиент на половин час или нещо такова. По-важното беше, че щеше да му се наложи да отвори много врати, за да намери Луис — стига той все още да беше жив и в сградата. По дяволите!
Освен това трябваше да намери проститутка, която познава Мърсър. И да се махне оттук.
В края на коридора имаше метална врата, копие на онази в първия коридор при тоалетната. Ако мисленият му план на мястото беше правилен, тази врата трябваше също да води към салона и бе скрита от втората завеса, която беше видял.