Тръгна безшумно към вратата, на която имаше резе. От салона се чуваше музика и гласове.
Тази врата беше на около четири и половина метра от изхода, който беше забелязал — вратата, през която се беше изнесъл капитан Мърсър, след като бе видял старото си приятелче Ал Симпсън. Броуди беше сигурен, че може да отвори вътрешната врата и да излезе от външната за три секунди, след което да се отдалечи от „Кокошарника“ и да обиколи, за да види дали Тейлър е все още горе на хълма. Това се наричаше тактическо отстъпление — за разлика от бягството. Умен ход, но не и правилният. Трябваше да намери Луис, а може би и някоя приказлива проститутка. Ако не знаеше английски, Луис можеше да превежда. Ако беше жив. Или Тейлър можеше да превежда. Ако беше жива.
Обърна се и се върна по коридора. Можеше да отваря вратите напосоки, или да подслуша и да се опита да определи зад коя може да е Луис или почиваща проститутка. Шансът да успее от първия път бе две дузини към едно — без да се брои стаята с трупа. Беше само въпрос на време Карло, Лупе или може би някой от другите типове от РБД да се появи и да провери какво става.
Продължи бавно по тъмния коридор, като се ослушваше при всяка врата. Някои стаи бяха тихи, други не чак толкова.
Чу зад него да се отваря врата и рязко се обърна. От някаква стая излезе тлъст потен мъж, когото Броуди разпозна като един от хората на режима. Беше преметнал сакото си през ръка и имаше кобур под мишницата. Погледна Броуди, който скри пистолета си, и каза нещо на испански. На Броуди му се стори, че е някакъв въпрос, който се нуждае от отговор, така че каза „Si“, готов да го надупчи, ако се окаже, че е отговорил невярно.
Мъжът се разсмя, обърна се и закрета несигурно към металната врата. Дръпна металното резе и тя се отвори, пускайки в коридора бумтящата танцова музика. Когато мъжът дръпна завесата, Броуди зърна танцьорката, която вече имаше по-многобройна публика. Заведението се пълнеше.
Успя да зърне и масата, на която седяха двамата от РБД. Беше празна. Единият със сигурност беше мъртъв, но къде беше другият? Може би при Луис. Човекът на режима изчезна в задимения салон, а автоматичната врата се затвори сама.
Понякога най-доброто решение на даден проблем е най-прякото, а понякога — най-неочакваното. Затова Броуди отиде в края на коридора и долепи гръб до външната стена. Вдигна беретата си и извика:
— Луис! Dónde estás?
Не получи отговор.
Вратата точно срещу него обаче се отвори и в коридора излезе вторият тип от РБД-200 с пистолет в ръка. Двамата с Броуди се зяпнаха за половин секунда, преди и двамата да осъзнаят, че другият трябва да умре. Онзи от РБД вдигна пистолета си, но Броуди вече беше заел поза и стреля пръв, улучи го в гърдите и мъжът отлетя назад през отворената врата. Броуди го изрита в слабините и мъжът пусна пистолета и се свлече на пода.
Броуди бързо влезе, изрита оръжието настрани и затвори след себе си.
Мъжът от РБД лежеше по гръб, от раната на гърдите му с мляскащ звук излизаше кървава пяна.
Броуди остана в позиция за стрелба и бързо огледа стаята.
Луис седеше на стол в ъгъла, с клюмнала на гърдите глава. Броуди си помисли, че е мъртъв, но после видя, че диша.
Ръцете на Луис бяха вързани за дръжките на стола с разноцветни шалчета. Той го подхвана под брадичката, вдигна главата му и видя насинена буза и подпухнало око.
— Луис?
Луис отвори очи и го погледна.
— Добре ли си? — попита Броуди.
Луис кимна.
Мъжът от РБД имаше нож в колана. Броуди го взе и сряза шалчетата.
— Добре, амиго. Можеш ли да станеш?
Луис отново кимна и се изправи несигурно.
— Добре ли си?
— Si…
— Можеш ли да тичаш като за световно?
Луис пое дълбоко дъх.
— Si… — Погледна Броуди. — Благодаря.
— Виж, аз те забърках в това, аз ще те измъкна.
Броуди взе пистолета на мъжа от РБД, който също беше берета със заглушител, и го даде на Луис.
Подхвана Луис и го поведе към вратата. Мъжът от РБД вече се задушаваше, а под него се разпълзяваше локва кръв от изходната рана в гърба. Правилата за водене на бой на суша изрично казваха никога да не доубиваш ранен противник — а да му помогнеш, ако е възможно. Този тип обаче можеше да изпълзи в коридора и да създаде проблеми. Докато го гледаше и се мъчеше да реши дали да го върже и да му запуши устата, Броуди чу тихо изпукване и в челото на мъжа се отвори трето око.
Броуди погледна Луис, който продължаваше да държи беретата насочена към мъжа, в случай че се наложи да стреля отново в главата му. Луис очевидно искаше да си отмъсти за разкрасената физиономия. Или може би за мъртвия си племенник или за някой друг познат, станал жертва на съюза между режима, военните и колективос.