— Той искаше да остана по-дълго. — Поколеба се и добави: — Една нощ излязох от колибата да се изпикая и един адски надрусан колумбиец ми се нахвърли, притисна ме до едно дърво и… свърши бързо, после се махна. А аз… казах на сеньор Кайл, защото ми се стори лошо и си помислих… — Гласът ѝ замря и тя заби поглед в пода. — В тази работа не се чувстваш специална, сеньор. Така че когато някой те кара да се почувстваш така, усещането е хубаво. И си помислих, че може би той… ще ме защити.
— И той защити ли те?
— Каза ми да не се безпокоя. Легнах си и заспах. А на сутринта сеньор Кайл не беше в леглото. Излязох на поляната… Онзи, колумбиецът, беше там. Висеше от едно дърво. Смазан от бой и… — Кармен докосна корема си — разни неща висяха от него.
Явно Кайл Мърсър беше офицер и джентълмен със слабост към стари армейски приятелчета и малолетни проститутки. Същият човек, който беше рязал глави, може би измъчвал до смърт човек на ЦРУ. А ето че в случая с Кармен беше защитил честта ѝ, като беше изкормил насилника ѝ. Или по-скоро беше защитил собствената си чест и позицията си на алфа-мъжкар. Броуди си помисли, че едно пледиране за невменяемост пред военния съд може да свърши работа на Кайл Мърсър.
— Казах му, че искам да се махна — продължи Кармен. — Той не ме разбра, каза, че просто се бил погрижил това да не се повтаря. Мислеше си, че ще съм адски благодарна или нещо такова. — Тя поклати глава. — Опита се да ме убеди да остана, че в Каракас било лошо, че тук съм можела да живея на спокойствие. Отговорих му: какво спокойствие е това? Тогава разбрах, че приказките за една седмица са глупости, че той иска да ме задържи там, и се уплаших, че няма да ми позволи да си тръгна. Но на следващия ден той ми каза, че отива в Каракас и че мога да тръгна с него. Така се върнах. Другите момичета останаха. Той ме доведе тук. И тогава го видях за последно.
— Мислиш ли, че се е върнал в джунглата? — попита Броуди.
— Мисля… да, той изглеждаше щастлив там.
Ясно. Щастлив на място, където единственият закон е законът на джунглата. Капитан Мърсър вероятно беше чел поне два пъти „Сърцето на мрака“ и бе гледал десетина пъти „Апокалипсис сега“. Броуди се запита колко ли от добре обучения офицер е останало в него.
Връщането на Кармен в Каракас беше сериозен пробив в сигурността, макар че е била с вързани очи през най-важната част от пътуването. Броуди си помисли как Мърсър беше пощадил Ал Симпсън и как тази постъпка пряко беше насочила ОКР към него. А сега и това — позволил на проститутка, която говори идеален английски, да се върне в „Кокошарника“, където вече са го видели, вместо да я задържи — или да я убие. Сеньор Кайл явно наистина я харесваше. Което беше лошо за него, тъй като тази сеньорита щеше да отведе Броуди и Тейлър право при него. „Прецака се, капитане“. Всички се прецакваха накрая.
— Искам да ми опишеш по-добре селото, в което сте кацнали — каза Броуди.
Кармен изглеждаше раздразнена и търпението ѝ като че ли се беше изчерпало, но отговори.
— Беше просто малко село с колиби… но имаше туристическа къща за гости. Живееха съвсем малко хора. Мисля, че селото беше само за туристи, но туристи нямаше, така че бяхме само ние и местните.
— От какво бяха направени колибите?
Кармен се замисли за момент.
— Камъни, кал или нещо такова.
— Цвят?
Тя отново се замисли.
— Мисля, че жълт. Може би са били боядисани.
— Имаше ли църква? Магазини?
Тя поклати глава, запали нова цигара и погледна към вратата.
— Приключихме ли?
— Почти. Разкажи ми за пътуването по реката.
— Бях с вързани очи.
— Опитай се.
Кармен го изгледа и се замисли.
— Имаше много завои. Пътуването продължи дълго. Около час. Или повече.
— Нагоре по течението ли пътувахте, или надолу?
— Откъде да знам, мамка му.
— Каза, че лодката имала мотор. Той през цялото време ли работеше?
Кармен се замисли.
— Si. Почти през цялото време.
Броуди кимна. Вероятно бяха пътували срещу течението.
— Когато спряхте, на левия бряг ли слязохте, или на десния?
Кармен се замисли.
— На десния.
— И колко време вървяхте от реката до лагера?
— Казах ви, петнайсетина минути.
— Имаше ли пътека?
— Имаше шибани дървета.
— Палми? Цъфтящи растения?
— Имаше палми в тревистата част, но когато влязохме в джунглата, там ги нямаше. Видях много големи дървета, много… като лиани, а също и хубави цветя с най-различни цветове.
— Какво друго видя?
— Нищо.
— Помисли.
Тя се замисли за минута.