— Да, добре. Имаше малък поток близо до мястото, където нямаше дървета, както и още една от онези планини с плоски върхове.
— Може да е била същата планина.
Кармен поклати глава.
— Тази беше различна. По-зелена, с дървета по склона. Трудно беше да се определи колко е далече, защото беше много голяма.
— Някой каза ли защо онези мъже са били в лагера? За какво са тренирали?
Кармен го погледа.
— Тренираха да убиват хора.
Кармен явно трябваше да бъде научена на петте основни въпроса на следователя.
— Кого да убиват и защо? — попита Броуди. — Сеньор Кайл каза ли нещо за това?
Тя поклати глава.
— Не говореше с мен за лагера.
— А ти попита ли го? Или някой друг?
— Не исках да знам.
Ясно. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Но Кармен беше разпитвала Карло и бармана за сеньор Кайл и за госта му в „Кокошарника“. Значи беше любопитна. Броуди беше сигурен, че тя знае повече, отколкото казва. Освен това беше сигурен, че досега тя беше честна с него и не си измисляше заради парите. Ако разполагаше с още десет минути, щеше да намери и последното парче от пъзела — за какво е тренирал Кайл Мърсър в онзи лагер? Но времето беше изтекло. Трябваше сам да намери отговора, когато открие лагера и капитан Мърсър.
Междувременно разполагаше с известна информация — град Сиудад Боливар, село, пътуване нагоре по река, както и характерни топографски особености. И това можеше да се окаже достатъчно, за да определи най-общо местоположението на Кайл Мърсър.
Броуди стана.
— Gracias, señorita. Много ни помогна. — Даде ѝ петстотинте долара и добави още сто. — За пенсионни осигуровки.
Кармен погледна банкнотите, стана и ги прибра в чекмеджето на нощното шкафче. Изгаси цигарата си и се обърна към Броуди.
— Мисля, че сеньор Кайл не е ваш амиго.
— Правилно — отвърна Броуди. — Не е.
— Ще го убиете ли? Затова ли ви е изпратила армията?
— Просто ще поговоря с него.
Кармен намери отговора му за смешен.
— Успех. Той е луд. Но може би всички американски войници сте луди.
— Може би. — Броуди отиде до стената и взе още две въжета от куките. После се обърна към Кармен. — Протегни ръце.
— Аз съм онази, която връзва, papi.
— Не и днес.
Кармен го погледна, после погледна Луис, който продължаваше да държи беретата.
— Не.
— Така ще изглежда по-добре за теб, когато Лупе или Карло те намерят — обясни Броуди.
Кармен схвана и протегна ръце. Броуди върза китките ѝ.
— А сега легни на пода.
Тя легна по гръб и Броуди върза глезените ѝ, след което я погледна.
— Остават ти още пет минути с твоя човек. Говори му мръсно.
Кармен каза на испански нещо, което прозвуча цветисто и не много приятно, докато Броуди я преместваше под леглото до клиента. Нещастникът определено не беше получил онова, за което бе платил, но може би щяха да го обезщетят с питие на бара.
Броуди кимна на Луис, взе калашника и погледна вратата. Е, беше успял да се освободи, да спаси Луис и да получи информация за местоположението на Кайл Мърсър. Оставаше само да се измъкне жив и вечерта щеше да е перфектна.
31.
Броуди и Луис излязоха от стая 21 и тръгнаха надясно към металната врата в края на коридора, която щеше да ги отведе в салона — на около четири и половина метра от страничната врата, през която се излизаше от бардака.
Броуди даде на Луис и другата берета.
— Дръж ги скрити, но така, че да са ти подръка.
Луис затъкна единия пистолет в колана под сакото си, а другия в джоба на панталона. Броуди скри глока под незагащената си риза. Най-добрата опция беше да се опитат да се измъкнат незабелязано, но не беше склонен да се разделя с калашника. Увери се, че е включен на автоматична стрелба, и го задържа до лявата си страна, така че клиентите в салона да не го видят. Ако извадеха късмет и ако някой не погледнеше към тях в неподходящия момент — може би ако вниманието на всички беше насочено към танцьорката на пилона, ако мозъците им бяха замъглени от алкохола и мисленето се извършваше от хуйовете им — това можеше и да проработи.
Стигнаха до металната врата.
— Ще вървим бързо, но не прекалено бързо към изхода — каза Броуди на Луис. — Не поглеждай никого, но бъди нащрек. Ако някой извика нещо, извади пистолета. От тази ситуация не се излиза с разговори.
Луис кимна.
— Готов?
— Si.
Броуди отвори вратата и оглушителната музика изпълни тихия коридор. Броуди отмести завесата и влезе в слабо осветения задимен салон.
Сега на пилона точно срещу тях имаше друга танцьорка, заобиколена от малка публика. С периферното си зрение Броуди видя някакво раздвижване при бара, но се обърна и тръгна право към страничната врата. Луис го следваше.