Намираше се на по-малко от три метра от вратата, когато някой надвика музиката.
— Хей! Какви ги правите, мамка му?
Май беше Карло. Броуди бързо завъртя глава. Карло стоеше с гръб към бара, с цигара в ръка. Изглеждаше объркан. Неколцина клиенти седяха на столовете от двете му страни и се обърнаха да видят какво го тормози. Хората на режима още бяха на масата си, пушеха пури и се наливаха с ром. Те също погледнаха към Броуди и Луис.
Охранителят Лупе стоеше при предната врата и явно беше забелязал калашника, защото внезапно извади револвера си от кобура.
Броуди се извъртя към него, вдигна автомата, опря приклада в лявото си рамо и дръпна спусъка. Калашникът имаше силен откат и блъсна тялото му назад, когато изстреля откос през салона към Лупе, като надупчи гърдите му; няколко куршума се забиха в стената зад него, когато той падна.
Танцьорката изпищя, скочи от сцената и се втурна към дъното на салона. Клиентите — повечето от които не бяха чужди на стрелбите — се метнаха под масите, а някои от онези при Карло скочиха от столовете си и се втурнаха към изхода или се скриха зад бара; други пък се втурнаха към вратата, водеща към тоалетната.
Луис беше извадил беретата си, докато четиримата от режима мудно посягаха към кобурите под мишниците си. Без капка колебание Луис започна да стреля и улучи един в корема. Мъжът се прекатури назад с пластмасовия стол и падна на пода. Друг скочи на крака и успя да извади пистолета си, но Луис го простреля два пъти в гърдите. Мъжът рухна и събори масата. Разхвърчаха се бутилки и чаши. Останалите двама се проснаха на пода.
Луис спря да стреля, но продължи да държи беретата вдигната, а Броуди се прицели над бара и изстреля още един откос, за да е сигурен, че всички, които още не са на пода, са схванали как стоят нещата. Съсипа няколко плаката с мис Венецуела, пръсна една неонова реклама на бира и нанесе значителни поражения на алкохолните запаси на „Кокошарника“. Характерният трясък на калашника събуди лоши спомени от Фалуджа.
Танцовата музика внезапно замлъкна и в салона се възцари тишина, ако не се броеше ритъмът на калашника. Броуди махна пръста си от спусъка и бързо се огледа за Карло, но не го видя. Всички бяха залегнали или се бяха изпокрили и на слабата светлина Броуди не можеше да различи кой кой е. Без да сваля калашника, той заотстъпва към задната врата и извика на Луис. „Давай!“. Луис отвори вратата и излезе. Броуди пусна още един откос в тавана за майтап и го последва.
Двамата се втурнаха покрай „Кокошарника“ към пътя. Нямаше улично осветление, но паркираните коли палеха двигателите си, докато клиентите се спасяваха тичешком от бордея. Поредната нормална нощ в „Кокошарника“.
Когато стигнаха ъгъла на сградата, Броуди чу стрелба наблизо, отпусна се на коляно и насочи калашника към отворената врата, но стрелецът се скри зад нея. Броуди изчака и се прицели. Карло се подаде с вдигнат пистолет и Броуди изстреля три куршума в гърдите му. Карло се разтресе и се свлече на земята пред входа.
Пълнителят беше свършил; Броуди го извади, обърна го и пъхна втория, след което вкара патрон в цевта.
Чу зад себе си пукот на заглушен пистолет и погледна към Луис, който току-що беше свалил някакъв мъж, който беше излязъл от страничната врата. Вратата тръгна да се затваря, но беше спряна от тялото, което лежеше на прага.
Броуди даде знак на Луис да продължава напред и двамата се затичаха към улицата. Броуди погледна към главния вход на „Кокошарника“, но не видя никакво движение.
Всички шофьори, които бяха паркирали безразборно пред бардака, вече или бяха потеглили, или се криеха в автомобилите си. Броуди и Луис се затичаха между колите нагоре към мястото, където Броуди се надяваше, че все още ги чака Тейлър, макар че мицубишито не се виждаше в тъмното.
Точно пред тях прозорецът на една кола се пръсна и Броуди и Луис се проснаха на земята. Броуди чу пистолетна стрелба отгоре и си помисли, че може да е Тейлър. Колата с пръснатия прозорец, голям черен седан, потегли, следвана от друга. Сега и двамата се озоваха на открито.
Броуди скочи и се затича към мицубишито, което вече се виждаше нагоре по склона. Луис, който явно не беше свикнал с физическите упражнения, изостана. За да го прикрие, Броуди се обърна с калашника и стреля към „Кокошарника“, насочвайки трасиращите куршуми право в тъмната сграда. Свали някакъв мъж и видя как друг се скри вътре.