— Да, генерале, знам — каза Кларк по телефона в 01:05 следобед на другия ден, като междувременно проклинаше часовите пояси.
— Това също така излиза извън моя бюджет — подчерта генерал Уилсън. „Първо — помисли си ГИКС-ЗМИЯТА — ми искат човек, после ме молят за машина, а сега искат да им осигуря и средства.“
— Мога да се опитам да го уредя чрез Ед Фоли, сър, но голите факти са, че имаме нужда от тази машина, за да тренираме. Вие наистина ни изпратихте много добър човек — добави Кларк, надявайки се да умилостиви кипналия Уилсън.
Не помогна много.
— Да, знам, че е добър. Нали тъкмо затова работеше при мен.
„Този човек на стари години започва да оглупява — каза си Джон. — Ще ми хвали Флотата!“ — нещо твърде необичайно за офицер от Армията и бивш командир на XVIII Военновъздушен корпус.
— Сър, знаете, че вече се справихме с две задачи, и при цялата ми присъща скромност, хората ми се справиха и с двете адски добре. Нали все пак съм длъжен да се боря за своите хора?
И тъкмо това успокои Уилсън. И двамата бяха командири, и двамата трябваше да вършат работа, да командват хора… и да ги защитават.
— Кларк, разбирам позицията ти. Наистина. Но как ще обучавам хората си, ако ми взимаш машините?
— А какво ще кажете, ако го наречем временна обмяна? — предложи Джон, като поредната маслинова клонка.
— Все пак това ще износи един съвършено изправен „Найт Хоук“.
— Но ще обучи екипажите. И в края на всичко това вие ще получите един първокласен вертолетен екипаж и ще го приберете в Браг да работи с вашите хора — а разходите по обучението им за вашите операции ще бъдат почти нищожни, сър.
Във Военновъздушната база Макдил Уилсън си каза, че това е губещо предложение. ДЪГА беше добре защитена операция и всички го знаеха. Този тип, Кларк, я беше пробутал първо на ЦРУ, а после на самия президент — и разбира се, те вече имаха зад гърба си две акции, и двете приключили успешно, макар втората да беше доста рискована. Но Кларк, колкото и да беше умен и колкото и добър командир да изглеждаше, все още не беше се научил как да се оправя с една бойна част в съвременния военен свят, където половината ти време минава в пресмятания на пари, вместо да си водиш бойците на фронтовата линия и да ги тренираш. Ето, това наистина измъчваше Сам Уилсън, този твърде млад за четирите си звезди професионален боец, който искаше да бъде войник — нещо, което висшето командване всячески спъваше въпреки физическата му форма и желанието му. Най-тревожното беше, че тази единица, ДЪГА, щеше да отмъкне голяма част от собствената му работа. Командването на Специални операции имаше ангажименти във всички части на света, но международният облик на ДЪГА означаваше, че сега в същото поле на дейност има още някой, а политически неутралният характер предполагаше, че използването й ще е много по-приемливо за страните, които можеха да се нуждаят от специални услуги. Кларк можеше просто да го избута от бизнеса в истинския смисъл на думата и на Уилсън това никак не му харесваше.
Но, в края на краищата, да не би да имаше някакъв избор?