11. Инфраструктура
Адвокатът се обади и не се изненада, когато това доведе до обяд в един ресторант, където някакъв четиридесетгодишен мъж му зададе няколко елементарни въпроса, след което си тръгна, без да дочака десерта. С това неговата намеса в онова, което предстоеше да стане, приключи и той се върна в кабинета си, измъчван от въпроса… какво всъщност беше направил, какво можеше да е предизвикал? Отговорът и на двете беше, че не знае. В интелектуален смисъл това беше равно на взимане на душ след цял ден потене в работа, и макар да не беше чак толкова удовлетворително, той все пак беше адвокат, привикнал с превратностите на съдбата.
Мъжът, с когото бе обядвал, хвана метрото и смени влаковете три пъти, преди да се качи на този, който минаваше близо до дома му, край един парк, известен със стърчащите край него проститутки, предлагащи разнообразната си стока на мъжете в минаващите автомобили. Ако някъде съществуваше сериозно изобличение на капиталистическата система, то то беше тук, помисли си той, въпреки че традицията идваше от много отдавна преди възникването на сегашната икономическа система. Момичетата — заприличаха му на серийни убийци — стояха в оскъдното си облекло, предназначено да се сваля колкото се може по-бързо, за да се пести време. Той се запъти към апартамента си, където, ако имаше късмет, щяха да го чакат други. А късметът, както се оказа, беше на негова страна. Един от гостите му дори беше сварил кафе.
— Тук вече трябва да се спре — заяви Карол Брайтлинг, макар да знаеше, че това няма да стане.
— Разбира се, докторе — каза посетителят й. — Но как, по дяволите, ще го пробуташ на него?
Картата беше разпъната върху тоалетната й масичка: източно от залива Пръдоу в Аляска имаше къс тундра, над хиляда квадратни мили, и геолозите на „Бритиш Петролиъм“ и „Атлантик Ричфийлд“ — двете компании, които основно експлоатираха Северния склон на Аляска, бяха построили тръбопровода и по този начин бяха подпомогнали причиняването на бедствието, наречено „Екскон Валдес“ — се бяха произнесли публично. Този петролен залеж, наречен ААРМ, се бе оказал поне два пъти колкото Северния склон. Докладът, чиито промишлени аспекти все още бяха полузасекретени, беше пристигнал в Белия дом преди седмица с потвърдени данни от Геологически проучвания на САЩ, федерална агенция, предназначена за същия вид дейност, заедно с мнението на геолозите, че полето на залежа продължава далеч на изток, отвъд границата с Канада — а колко точно продължаваше, можеше само да се предполага, тъй като канадците все още не бяха започнали проучвания. В заключението, съставено от служители на Белия дом, се посочваше възможността да се окаже, че целият залеж може да съперничи на този в Саудитска Арабия, при все че ще е по-трудно да се транспортира петролът от него — ако се изключи фактът, продължаваше докладът, че петролопроводът през Аляска вече е построен и че новите залежи изискват продължаването на съществуващия тръбопровод само с още неколкостотин мили, което, арогантно се заключаваше в резюмето, би причинило съвсем пренебрежими екологични щети.
— Ако изключим шибания инцидент с танкера — промърмори доктор Брайтлинг на чашката си сутрешно кафе. Който инцидент бе предизвикал гибелта на хиляди невинни птици и на стотици видри и беше замърсил неколкостотин квадратни мили девствен морски бряг.
— Ще е истинска катастрофа, ако конгресът го допусне. Боже Господи, Карол, карибу, птиците, всички хищници. Та там има бели мечки, кафяви мечки, а околната среда е деликатна като новородено бебе. Не можем да позволим на петролните компании да влизат вътре!
— Знам, Кевин — натърти научната съветничка на президента…
— Щетите може никога да не се възстановят. Арктическата зона… няма нищо по-деликатно на повърхността на планетата — подчерта председателят на клуб „Сиера“ още по-натъртено и настоятелно. — Самите ние го дължим, дължим го на своите деца… дължим го на планетата. Този законопроект трябва да бъде убит! Изобщо не ме интересува какво ще струва това, този законопроект трябва да умре! Ти си длъжна да убедиш президента да изтегли всякаква поддръжка за него. Не можем да допуснем това екологично изнасилване!
— Кевин, към тази работа трябва да се подходи интелигентно. Президентът гледа на това като на въпрос за баланс между разходи и възвръщаемост. Домашният петрол не ни принуждава да харчим парите си, като купуваме петрол от други страни. Още по-лошото е, че той вярва на петролните компании, когато твърдят, че ще извличат и ще транспортират петрола, без да причиняват значителни щети на околната среда, и че могат да поправят щетите, които биха могли да причинят неволно.