— Държи ли се?
— Дотук е добре — отвърна Трейнс. — Нула точка едно четири килограма на квадратен сантиметър свръхналягане, и се вдига постоянно. — Очите му бяха приковани в циферблатите на контролния пулт. — Знаеш ли на какво прилича, Чарли?
— Не — призна главният технически ръководител.
— Като при изпитание на херметичността на някоя подводница. Същият метод — увеличаваме налягането в отделните отсеци.
— Наистина ли? На мен пък ми напомня за онова, която вършех в Европа във военните бази. Увеличавахме налягането в пилотските кабини, за да изхвърлим газовете.
— Нима? Е, предполагам, че действа и по двата начина. Налягането се задържа добре.
„Би трябвало да е адски добре — помисли си Холистър — при целия този ад, през който преминахме, за да се уверим, че всеки шибан прозорец е изолиран с винилни уплътнители.“ Не че прозорците бяха чак толкова много. Това му се струваше много странно. Гледките наоколо бяха толкова красиви. Защо ги закриваха?
Техническата спецификация беше за цели 232 грама на квадратен сантиметър свръхналягане. Бяха му казали, че това е за защита срещу торнадо, и това горе-долу звучеше смислено, наред с повишената ефективност на системите за отопление, вентилация и регулиране чистотата на въздуха, които вървяха с херметизацията. Това беше част от идеята. Компанията произвеждаше лекарства, ваксини и други подобни, и това означаваше, че това място може би бе нещо като фабрика за производство на биологични оръжия. Поради което имаше логика да си държат нещата вътре — и другите неща отвън, нали? След десет минути те се увериха, че уредите из цялата сграда показват, че системите за повишаване на налягането действат — още от първия опит. Хората, които бяха монтирали прозорците и вратите, си бяха заслужили допълнителното възнаграждение, че са си свършили работата както трябва.
— Изглежда много добре. Джил, трябва да проверя и свързочния център. — Комплексът разполагаше и с разточителни системи за сателитна комуникация.
— Използвай въздушния люк — подчерта Трейнс.
— Ще се видим после — каза главният, докато излизаше.
— Разбира се, Чарли.
Не беше приятно. Сега разполагаха с единадесет души, всички здрави, осем жени и трима мъже — разделени по пол, разбира се — а единадесет всъщност беше с един повече, отколкото бяха замислили, но след като ги отвлечеш, не можеш ей така да ги върнеш обратно. Бяха им взели дрехите — в някои от случаите ги бяха съблекли, докато се намираха в безсъзнание — и им бяха дали пижами, които изглеждаха като затворническо облекло, макар и да бяха ушити от по-добър плат. Не се допускаше никакво бельо — известно беше, че жените понякога използват сутиените си, за да се обесят, а това тук не можеше да се допусне. Чехли вместо обувки, а храната беше здраво натъпкана с валиум, което донякъде успокояваше пленниците, но не напълно. Нямаше да е много умно да ги дрогират прекалено, тъй като пълното потискане на телесните им системи можеше да провали изпитанието, а те не можеха да позволят това.
— Какво означава всичко това? — настоятелно попита жената доктор Арчър.
— Медицински тест — отвърна Барбара, докато попълваше формуляра. — Вие доброволно се съгласихте, не помните ли? Ние ви плащаме за това и след като приключи, ще можете да се върнете у дома си.
— Кога съм го направила?
— Миналата седмица — каза й доктор Арчър.
— Не помня.
— Е, направихте го. Имаме подписа ви върху формуляра на декларацията. И се грижим добре за вас, нали?
— Непрекъснато се чувствам зашеметена.
— Това е нормално — увери я доктор Арчър. — Няма защо да се безпокоите.
Жената — обект Ж4 — беше адвокатска секретарка. Три от женските обекти се оказаха такива, което леко притесняваше доктор Арчър. Ами ако адвокатите, при които работеха, се обадеха в полицията? Бяха разпратени заявления за оставка с експертно фалшифицирани подписи и в текста на писмата бяха включени напълно приемливи обяснения. Може би това щеше да ги задържи. Във всеки случай, отвличанията бяха извършени майсторски и никой тук нямаше да го обсъжда с външни хора, нали?
Обект Ж4 беше гола и седеше в удобно тапицирано кресло. Доста привлекателна, въпреки че трябваше да свали четири–пет килограма, помисли си Арчър. Медицинският преглед не беше установил нищо необичайно. Кръвното й налягане беше нормално. Кръвните проби показваха леко повишен холестерол, но нищо, за което да се безпокои човек. Изглеждаше нормална, здрава, двадесет и шест годишна самка. Разпитът за предишни заболявания също не показваше нищо забележително. Не беше девственица, разбира се — дванадесет любовници за девет години полова активност. Един аборт на двадесет годишни — и после беше практикувала безопасен секс. В момента имаше някаква любовна връзка, но той бе някъде извън града за няколко седмици, по работа, и тя подозираше, че в живота му тъй или иначе има друга жена.