С това работата на Килгор за този ден приключи. Той излезе навън. Вечерният въздух беше прохладен, прозрачен и чист — е, поне толкова чист, колкото можеше да бъде в тази част на света. В страната имаше сто милиона коли и всички те храчеха сложните си хидровъглероди в атмосферата. Килгор се зачуди дали ще може да усети разликата след две или три години, когато всичко това спреше. В струящите от сградата светлини забеляза мяркащи се прилепи. „Страхотно“ — помисли си той. Човек рядко можеше да види прилепи. Сигурно гонеха насекоми. Той съжали, че ушите му не могат да доловят ултразвуковите вълни, които те излъчваха като радари, за да засекат насекомите и да ги хванат.
Тук щеше да има и птици. Особено бухали, тези великолепни нощни хищници, които летяха с меките си, безшумни пера, за да намерят мишки, да ги изядат и смелят, и после да изхвърлят костите на своята плячка в малки твърди капсули. Килгор изпитваше много по-голямо родство с дивите хищници, отколкото с животните-плячка. Но това трябваше да се очаква, нали? Той наистина беше в родствена връзка с хищниците, тези диви, великолепни създания, които убиваха безсъзнателно, просто защото Майката Природа изобщо нямаше съзнание. Тя даваше живот с едната си ръка и го отнемаше с другата. Вечният процес на живота, превърнал земята в това, което е. Хората се бяха опитвали толкова упорито и толкова продължително да го променят, но други хора сега щяха да го върнат назад, бързо и драматично, и той щеше да види това. Нямаше да види как всички рани по лицето на земята зарастват, и това беше много лошо, но щеше да живее достатъчно дълго, за да види най-важните промени. Замърсяването щеше да спре почти напълно. Животните нямаше да бъдат ограничавани и тровени. Небето щеше да се изчисти и земята скоро щеше да се покрие с живот, какъвто беше замисълът на природата, а той и неговите колеги щяха да бъдат свидетели на това превращение. И ако цената за това беше висока, то и цената на спечеленото я заслужаваше. Земята принадлежеше на онези, които я ценяха и разбираха. Той самият дори използваше едно от средствата на природата, за да го наложи — макар и с малко човешка помощ. След като някои хора можеха да използват своята наука и умения, за да навредят на природата, то други хора можеха да ги използват, за да я излекуват. Честър и Пийт не биха го разбрали, но пък от друга страна, не разбираха нищо.
— Там ще има хиляди французи — каза Хуан. — И половината ще бъдат деца. Ако искаме да освободим другарите си, ударът трябва да е силен. Този ще бъде достатъчно силен.
— Къде заминаваме след това? — попита Рене.
— Долината Бекаа все още е на разположение. А оттам — кой накъдето види. Аз все още имам добри връзки в Сирия. Винаги има избор.
— Но полетът е четири часа, а в Средиземноморието винаги има един американски самолетоносач.
— Няма да нападнат самолет с деца — изтъкна Естебан.
— Те могат дори да ни осигурят ескорт — добави той с усмивка.
— До летището са само дванадесет километра — напомни им Андре. — Хубава магистрала с много платна.
— Значи трябва да планираме акцията до последната подробност. Естебан, ти ще се заловиш с тази работа. Андре, ти също. Трябва да подберем местата си, след това времето и деня.
— Ще ни трябват повече хора. Поне още десет души.
— Това е проблем. Откъде можем да намерим десет души, на които да можем да разчитаме? — попита Хуан.
— Можем да наемем. Трябва само да им обещаем достатъчно — изтъкна Естебан.
— Трябва да бъдат верни хора — натърти Рене.
— Ще бъдат достатъчно верни — каза баскът. — Знам къде да ги потърся.