Всички бяха брадати. Това беше най-лесната маскировка и въпреки че националната полиция в техните страни разполагаше със снимките им, снимките бяха все на млади, обръснати мъже. Някой минувач щеше да ги вземе за хора на изкуството по външния им вид и по начина, по който се бяха навели над масата. Всички бяха облечени добре, макар и не луксозно. Може би спореха по някакъв политически въпрос, мислеше си сервитьорът от мястото си на десет метра от тях, или обсъждаха някаква поверителна работа. Нямаше как да разбере, че е прав и за двете. След няколко минути те си стиснаха ръцете и тръгнаха в различни посоки, след като оставиха пари за сметката, и, както установи сервитьорът, нищожен бакшиш. „Художници — помисли си той. — Пословично стиснати копелета.“
— Но това, което ще стане, е екологична катастрофа! — настоя Карол Брайтлинг.
— Карол — отвърна й шефът на персонала. — Става дума за баланс на разходите. Това ще спести на Америка някъде около петдесет милиарда долара, а ние имаме нужда от тях. От гледна точка на околната среда, знам какви са ти тревогите, но президентът на „Атлантик Ричфийлд“ лично ми обеща, че това ще е една чиста операция. През последните двадесет години те са научили много от инженерна гледна точка и също от гледна точка на връзките с обществеността, как да работят чисто, нали?
— Ти бил ли си някога там? — попита тя.
— Не. — Той поклати глава. — Летял съм над Аляска, но само толкова.
— Щеше да разсъждаваш другояче, ако поне веднъж беше видял този район, повярвай ми.
— Те копаеха на открито въглища в Охайо. Това съм го виждал. И съм виждал как след това покриват всичко със земя и чимове и засаждат трева и дървета. По дяволите, върху една от онези открити мини след две години ще се играе голф. Там е почистено, Карол. Сега те знаят как и знаят, че е разумно да го правят, както икономически, така и политически. Така че, не, Карол, президентът няма да изтегли поддръжката си за проекта. Той е икономически изгоден за страната. „А и на кого наистина му пука за едно късче земя, в което живеят само неколкостотин души?“ — не добави той.
— Трябва да говоря лично с него за това — настоя тя.
— Не. — Шефът на персонала поклати глава. — Няма да стане. Не и по този въпрос. Всичко, което би постигнала, ще е да подкопаеш собствената си позиция, а това няма да е разумно, Карол.
— Но аз обещах!
— На кого си обещала?
— На клуб „Сиера“.
— Карол, клуб „Сиера“ не е част от администрацията. Ние получаваме писмата им. Чел съм ги. По въпроси като този те се превръщат в екстремистка организация. Всеки може да каже „не правете нищо“, а това е почти единственото, което те правят, откакто ги оглави онзи Мейфлауър.
— Кевин е добър човек и е много интелигентен.
— Не можеш да ме убедиш, Карол! — изсумтя шефът на персонала. — Той си е направо лудит.
— По дяволите, Арни, не всеки, който не е съгласен с вас, е непременно екстремист, нали?
— Но този е. Клуб „Сиера“ ще се самоунищожат, ако продължават да го държат на върха. Както и да е. — Шефът на персонала погледна графика си. — Имам работа. А твоята работа по този въпрос е да поддържаш администрацията. Това означава, че ти лично поддържаш законопроекта. В тази сграда може да има само една позиция, и това е каквото каже президентът. Това е цената, която плащаш затова, че работиш като съветник на президента, Карол. Ти можеш да влияеш на политиката, но щом тази политика бъде оповестена, ти си длъжна да я поддържаш, независимо дали си убедена в правилността й, или не. Ще заявиш публично, че извличането на този петрол е добро за Америка и за околната среда. Разбра ли?
— Не, Арни, няма да го направя! — настоя Брайтлинг.
— Ще го направиш, Карол. И то ще го направиш убедително, така, че да накараш умерените екологични групировки да разберат логиката на ситуацията. Ако ти харесва работата тук.
— Заплашваш ли ме?
— Не, Карол, не те заплашвам. Само ти обяснявам как действат правилата тук. Защото ти трябва да играеш по тези правила, също като мен и като всички останали. Щом работиш тук, си длъжна да бъдеш лоялна към президента. Ако не си лоялна, тогава не можеш да работиш тук. Ти знаеше тези правила, когато се качи на борда, и знаеше, че трябва да живееш според тях. Е, сега е моментът да се види дали ти стиска. Карол, ще спазваш ли правилата, или няма?
Лицето й под грима почервеня. Още не се бе научила да скрива гнева си, забеляза шефът на персонала, а това беше твърде лошо. Човек не можеше да си позволи да се ядосва за толкова незначителни глупости, не и на това равнище на управление. А това наистина беше незначителна глупост. Щом си намерил нещо толкова ценно, каквото са няколко милиарда барела петрол, върху земя, която ти принадлежи, просто прокопаваш земята, за да го измъкнеш. Просто като две и две — и е още по-просто, ако петролните компании са ти обещали, че нищо няма да пострада, и щеше да си остане точно толкова просто, докато гласоподавателите ти карат автомобили.