— Е, Карол? — попита той.
— Да, Арни, знам правилата и ще живея според правилата — потвърди тя.
— Добре. Искам още този следобед да подготвиш изявление, което да публикуваме следващата седмица. Искам да го видя днес. Обичайната материя, научната обосновка, безопасността на инженерните мерки, такива неща. Благодаря ти, че намина, Карол — каза той за довиждане.
Доктор Брайтлинг стана и тръгна към вратата. За момент се поколеба — дощя й се да се обърне и да каже на Арни къде може да си завре въпросното изявление… но продължи по коридора на Западното крило, после зави на север и заслиза към уличното ниво. Двамата агенти на тайните служби забелязаха изражението й и се спогледаха. Тя пресече улицата с необичайно вдървена походка, след което се заизкачва по стъпалата на старата административна сграда. Влезе в кабинета си и включи компютъра. Искаше й се да разбие с юмрука си стъкления екран, а не да набира по клавиатурата.
Да й нарежда човек като този! Който не разбира нищо от наука и екологична защита. Единственото, от което на Арни му пукаше, беше политиката, а политиката беше най-изкуственото проклето нещо на този свят!
Но после тя се успокои, пое си дълбоко дъх и започна да нахвърля своята защита на нещо, което в края на краищата никога нямаше да се случи, нали?
Не, никога нямаше да се случи.
12. Козове
Увеселителният парк си беше извлякъл добри уроци от своя по-известен първообраз. Управата се беше погрижила да наеме десетина старши служители, чиито разточително надути заплати се плащаха от финансовите поддръжници на парка от Персийския залив, които очакваха да възвърнат цялостните си вложения за по-малко от шест години вместо предвидените осем и половина.
Вложенията бяха значителни, тъй целта бе не просто да подражават на американската корпорация, но да я надминат във всяко отношение. Замъкът в техния парк беше построен от камък, а не от фибростъкло. Имаше три основни артерии, всяка ориентирана към три различни национални тематики. Обиколната железопътна линия беше със стандартни размери и използваше два истински парни локомотива. Обсъждаше се удължаването до международното летище, което испанските власти бяха така добри да модернизират, за да осигурят поддръжка за парка — и имаше за какво: той осигуряваше двадесет и осем хиляди пълни работни места и още десет хиляди на половин работен ден. Атракциите с возилата бяха забележителни: повечето от тях конструирани по поръчка и изработени в Швейцария, а някои бяха достатъчно рисковани, че да накарат и някой боен летец да пребледнее. В добавка паркът разполагаше със сектор „Научен свят“, с атракция „Разходка по луната“, която беше впечатлила дори НАСА, разходка под вода през един гигантски аквариум и павилиони от всяка по-значителна индустриална фирма в Европа — този на „Еърбъс Индустри“ беше особено впечатляващ и предлагаше възможност на децата (и възрастните) да пилотират симулирани версии на най-различни модели самолети.
Имаше костюмирани герои — гномове, тролове и всевъзможни митични същества от европейската история, плюс римски легионери, сражаващи се с варвари — както и обичайните зони за пазаруване, където гостите можеха да си купят какви ли не сувенири.
Едно от най-умните неща, които бяха правили инвеститорите, беше да построят този парк в Испания, вместо във Франция. Климатът тук, макар и по-горещ, беше също така слънчев и сух през по-голямата част на годината, което осигуряваше целогодишна дейност. Гостите пристигаха по въздуха от цяла Европа, като или взимаха влакове, или идваха с туристически автобуси, за да отседнат в големите удобни хотели, които бяха замислени с три различни равнища на цена и разкош, от един, който можеше да бъде удостоен със знака на Сизар Риц, до няколкото с по-скромни удобства. Всички гости можеха да се къпят в многобройните басейни или на плажовете с бял пясък и да играят на двете игрища за голф — в момента се довършваха още три. Имаше и оживено казино, нещо, което други увеселителни паркове не бяха опитвали. Като цяло, Световният парк, както го наричаха, се бе оказал сензация и в него рядко пребиваваха по-малко от десет хиляди гости, а често посетителите наброяваха над петдесет хиляди.
Като умно планиран комплекс, той се контролираше от шест регионални и един главен команден център, и всяка атракция, въртележка или заведение за хранене се следяха от компютри и телекамери.