Само на няколко метра от групата нещата бяха също така идеални за Жан-Пол, Рене и Естебан — последният стоеше обгърнат в облак от балони, завързани за кръста му. Всички други си бяха сложили белите шапки на Световния парк и бяха заели позиции около групата. Никой от терористите не носеше от червените тениски на „Томпсън“, въпреки че нямаше да им е трудно да си ги набавят. Носеха черни тениски на Световния парк и всички, с изключение на Андре и Естебан, бяха метнали на гърбовете си черни сакове, също като много други посетители на парка.
Навсякъде из района щъкаха тролове и децата ги сочеха с пръстчета, с лица, светнали от радост, чувство, което скоро щеше да се замени с нещо друго. Някои тичаха около възрастните, играеха си на гоненица и криеница сред тълпата… две от тях бяха в инвалидни колички… не, реши Естебан, те не бяха от групата на „Томпсън“. Имаха значки за специален достъп, но не бяха с червени тениски.
Андре също забеляза тези две гостенчета. Едното беше малкото умиращо холандско момиченце, което бе забелязал предния ден, а другото… англичанче, ако можеше да се съди по външния вид на баща му, който буташе количката през тълпата.
През това време Денис пак беше седнал зад бюрото си. Това, заради което му бяха позвънили, изискваше подробна информация, която трябваше да извика на компютъра си. Да, печалбата на парка за тримесечието беше с 4.5 процента над планираното… Да, мудният сезон се беше оказал не толкова муден, колкото бяха очаквали, може би заради необичайно хубавото време. Нещата вървяха гладко, имаше незначителни компютърни проблеми с две от атракциите и софтуеристите в момента работеха по въпроса… Да, това се покриваше гаранционно от производителя, а представителите на фирмата-производител сътрудничеха добре… е, как иначе, нали получаваха договор за още две мегаатракции, чийто дизайн щеше да накара целия свят да ахне, каза Денис на председателя, който все още не беше виждал предложенията — щеше да го направи при предстоящото си посещение в Испания след три седмици. Ще приготвят телевизионно представяне по концепцията и дизайна на тези двете, обеща Денис, специално за американския пазар на кабелната мрежа, и ще се опитат да привлекат американски клиенти… да откраднат гости от империята на Дисни. Председателят, саудитец, който първоначално беше инвестирал в Световния парк, защото собствените му деца обичаха да се возят на разни неща, които той самият се боеше дори да погледне, беше толкова ентусиазиран от предложението за новите атракции, че дори почна да разпитва за тях…
И в този момент се чуха изстрелите — разтърсващото стакато на автомата на Жан-Пол. Хората в двора на замъка инстинктивно се присвиха и в следващия миг видяха брадатия мъж — — беше вдигнал оръжието си към небето — и пороя от бронзови гилзи във въздуха.
…Още няколко души извадиха оръжия от саковете, но без да стрелят, сякаш изчакваха…
Панчо де ла Крус беше точно зад един от тях и видя измъкнатото оръжие още преди да прогърмят изстрелите. Мозъкът му моментално разпозна неприятелското и въпреки това познато очертание на израелския узи и очите му се приковаха в него, докладвайки му за посоката и разстоянието, и че това нещо съвсем не е от реквизита на парка. След което двадесет и няколко годишната му служба под пагон проблесна и се събуди и той скочи към брадатия престъпник.
Очите на Клод засякоха движението и той се обърна и видя… какво беше това? Някакъв мъж, облечен в римска броня и с възможно най-странното нещо на главата, го нападаше. Той се извърна срещу заплахата и…
…центурион де ла Крус реагира с някакъв воински инстинкт, трансформирал се тъкмо навреме и на място от ерата, към която принадлежеше облеклото и въоръжението му, към сегашния миг. Дясната му ръка издърпа меча от ножницата, а щитът се вдигна нагоре и желязната пъпка в центъра се озова пред дулото на узито, докато мечът се надигаше във въздуха. Мечът беше изработен по специална поръчка от негов братовчед в Толедо. Беше от въглеродна стомана, също като меча на Ел Сид, и острието му беше толкова наточено, че човек можеше да се избръсне с него, и той отново се превърна във воин, и за пръв път в кариерата му сега пред него имаше истински въоръжен противник и истинско оръжие в ръката му, а разстоянието беше вече по-малко и от два метра, автомат или не, той щеше да…