— Благодаря ви, полковник Нунсио. Колко ваши хора има на място в момента?
— Тридесет и осем, пристигат още. Установен е вътрешен кордон и контрол на движението.
— А репортерите? С тях как е?
— Спираме ги зад главния портал на парка. Няма да дам на тези свине шанс да говорят публично — заяви полковник Нунсио.
Хулио Вега хвърли последния сандък на Екип две в петтонния камион и се качи в каросерията. Всичките му съекипници вече бяха заели местата си — Динг Чавес бе отпред до шофьора. Сега всички очи бяха отворени, главите изправени, и бойците оглеждаха околния пейзаж, макар това да нямаше отношение към акцията. Дори командосите понякога могат да се държат като туристи.
— Полковник, пред какви системи за наблюдение ще се изправим?
— Какво имате предвид?
— Паркът няма ли телевизионни камери из терена? Ако има — поясни Кларк, — искам да ги избегнем.
— Сега ще се обадя да разберем.
— Е? — обърна се Майк Денис към главния си техник.
— Към задния изход няма никакви камери до онази на служебния паркинг. Мога да я изключа оттук.
— Направи го.
Денис взе радиото на капитан Гасман, за да даде указания за подхода на пристигащите превозни средства, като междувременно погледна часовника си. Първите изстрели бяха проехтели преди три часа и половина. А сякаш беше изминала цяла вечност.
— Вашият испански е много изискан, сеньор Кларк — каза полковник Нунсио, докато влизаха в парка. — Но не мога да определя произношението.
— Индианаполис — отвърна Джон. Вече беше може би последният светъл миг от деня. — Лошите как ви говорят?
— На какъв език, искате да кажете? На английски, засега.
А това беше първият добър повод за въздишка на облекчение за деня — езиковите умения на доктор Белоу не бяха добри, а той трябваше да почне работа веднага щом колата му пристигнеше: след около пет минути.
На вратата ги посрещна поредният граждански гвардеец, който отдаде чест на полковник Нунсио.
— Сеньор Кларк, това е капитан Гасман — каза полковникът.
— Здрасти. Аз съм Джон Кларк. Екипът ми пристига след няколко минути. Бихте ли опреснили знанията ми какво става тук?
Гасман го подкани към масата в средата на конферентната зала, чиито стени бяха покрити с екрани, свързани с телекамерите и с друго електронно оборудване, чието предназначение не беше ясно. На масата беше опъната голяма карта-скица.
— Всички престъпници са ето тук — каза Гасман и почука с пръст по замъка в средата на парка. — Смятаме, че са десет души, с тридесет и пет заложници, всички деца. Говорих с тях няколко пъти. Държа връзка с лице от мъжки пол, вероятно французин, който се нарича „Първи“. Разговорите не стигнаха доникъде, но имаме копие на исканията им — дванадесет осъдени терористи, главно във френски затвори, но има и няколко в испански.
Кларк кимна. Това вече го знаеше, но схемата на парка беше новост. Най-напред огледа атракциите — кои са видими откъм замъка и кои не. После попита:
— Нещо за там, където са те? Чертежи, искам да кажа.
— Ето — обади се един от парковите инженери. — Прозорците са тук, тук, тук и тук. Стълбищата и асансьорите са отбелязани. — Кларк ги съпостави с картата. — Разполагат със стълбище до покрива, който е на четиридесет метра над уличното ниво. Имат видимост във всички посоки, по всички улици.
— Ако поискам да хвърля поглед на нещата, кое е най-подходящото място?
— Това е лесно. Атракцията „Пикиращия бомбардировач“, на върха на първия хълм. Там човек е адски нависоко, почти на сто и петдесет метра.
— Сериозно?! — възкликна Кларк невярващо.
— Най-голямата въртележка в света, сър — потвърди инженерът. — Хората идват от цял свят, за да се повозят на нея.
— Добре. Може ли човек да се добере дотам незабелязано?
— През подземния тунел, но в него има телекамери… — Пръстът му мина по картата. — Тук, тук, тук, и още една ето тук. По-добре е да се мине по повърхността, но отбягването на камерите няма да е лесно.
— Можете ли да ги изключите?
— Можем да прекъснем основния команден център оттук… по дяволите, ако потрябва, ще пратя хора да срежат жиците.
— Но ако го направим, това може да разтревожи приятелчетата ни в замъка — отбеляза Джон. — Окей, това ще трябва да го обмислим добре, преди да предприемем нещо. Засега — обърна се Кларк към Нунсио и Гасман — искам да ги държим на тъмно за това кой е дошъл тук и какво прави. Няма да им подаваме нищо безплатно, ясно?