— Скъпа, ще бъда тук — увери я той. — Няма да родиш детенцето ми без моя помощ.
— Татко все го нямаше. А и не мисля, че по онова време е било разрешено. Подготовката за раждане тогава не е била на мода.
— Е, времената се менят. Скъпа, наистина ще съм тук, освен ако някой смахнат терорист не ни привика извън града, а тогава ще трябва да си пази задника, щото наистина ще му се стъжни.
— Знам, че мога да разчитам на теб.
Тя седна и както обикновено, той взе ръката й и я целуна.
— Момче или момиче?
— Още не съм минала през сонографа, не забравяй. Ако е момче…
— Ще стане „призрак“ като баща си и дядо си — намигна й Динг. — Ще почнем да го учим много рано на езици.
— А ако поиска да стане нещо друго?
— Няма — увери я Доминго Чавес. — Той ще разбере какви чудесни мъже са неговите предшественици и ще иска да им подражава. Ще следва почетните стъпки на своя баща.
Не можеше да каже, че той самият беше направил същото. Баща му беше починал твърде рано, за да може синът му да го изкопира. Всяко зло за добро. Бащата на Доминго, Естебан Чавес, беше карал товарен камион — скучна работа.
— Помниш ли Бил Хенриксен? — попита Огъстъс Вернер Дан Мъри.
— Работеше при теб в ЕСЗ. Малко шантав, нали?
— Е, беше хлътнал здравата в екологичните дивотии, гушкаше дръвчета и разни такива, но в Куонтико си знаеше работата. Добър удар ми натресе за ДЪГА.
— Така ли?!
— В Испания използваха хеликоптер на ВВС. Медиите не са се досетили, но се вижда добре на записите, ако някой се потруди да го забележи. Бил ми подхвърли, че не е съвсем умно. И има право.
— Може би — отрони директорът на ФБР. — Но от практическа гледна точка…
— Знам, Дан, има практически съображения, но наистина е проблем.
— Мдаа. Виж, Кларк обмисля дали да не излезем малко на бял свят за ДЪГА. Каза ми, че един от хората му повдигнал въпроса. Ако искаш да свиеш юздите на тероризма, можеш да пуснеш приказка, че в града има нов шериф, така се изрази. Още не е взел решение за официална препоръка до Управлението, но явно подхвърля идеята тук-там.
— Интересно. Има известен смисъл, особено след три успешни операции. Хм, ако аз бях един от ония идиоти, щях да си помисля много добре, преди да предизвикам Гнева Божи да се спусне върху главата ми. Но пък не разсъждават като нормални хора, нали?
— Не съвсем, но сдържането си е сдържане, а Джон ми пусна тая муха в главата и както виждаш, още го мисля. Можем да пуснем изтичане на данни на няколко нива, да пуснем слуха, че в момента действа някакъв многонационален контратерористичен екип. Не да ги направим от черни бели, но да речем, от черни — сиви.
— Какво ще каже Управлението? — попита Вернер.
— Вероятно „не“, с удивителна — призна директорът. — Но както вече казах, Джон ме накара да се позамисля.
— Разбирам логиката, Дан. Ако светът научи, може би някои хора ще се замислят сериозно, но пък други ще започнат да задават въпроси, ще се появят репортери и много скоро ще видиш лицата на хората ни на първата страница на „Ю Ес Ей Тудей“, със статии как са се издънили в някоя задача, написана от някой, който дори не знае как се слага пълнител.
— Могат да забранят да се пише по темата в Англия — напомни му Мъри. — Поне в местните вестници няма да ги има.
— Чудесно, тогава ще се появят във „Уошингтън Поуст“, а него никой не го чете, нали? — изсумтя Вернер.
А той самият много добре знаеше проблемите, които ЕСЗ на ФБР си беше навлякъл с Уейко и Руби Ридж. Медиите бяха прецакали предаването на събитията и в двата случая — както обикновено.
— Колко души знаят за ДЪГА?
— Почти сто… доста голям брой за тайно формирование. Сигурността им все още не е нарушена, доколкото знам, но…
— Но както казва Бил Хенриксен, всеки, който знае разликата между „Хюи“ и „Найт Хоук“, ще съобрази, че в работата в Световния парк има нещо странно. Трудно е да се пазят тайни, нали?
— Адски трудно, Гъс. Както и да е, ще помислиш малко по въпроса, нали?
— Ще помисля. Нещо друго?
— Да, също от Кларк… дали три терористични инцидента след учредяването на ДЪГА не са малко множко? Дали някой не би могъл да отваря клетките с лошите и да ги пуска на свобода? Ако е така, то кой, и ако е така, защо?
— За Бога, Дан, та ние получаваме европейската разузнавателна информация от тях, забрави ли? Кой беше разведката при тях?
— Бил Тоуни е главният аналитик. Шесторка, много добър между другото… познавам го от времето, когато бях аташе в Лондон. Той също не знае. Чудят се дали някой от КГБ или нещо подобно не обикаля и не буди старите вампири да смучат кръв.