Попов излезе на улицата, зави наляво и тръгна покрай Кенсингтън Палас, за да вземе такси до гарата. Дано Кириленко му намереше нещо полезно. Трябваше да може. В замяна той му беше подготвил нещо много пикантно.
19. Търсене
Трима от пияндетата умряха същия ден, всички от вътрешни кръвоизливи в горната част на стомашно-чревната област. Двама издъхнаха по едно и също време, третият — пет часа по-късно, и морфинът беше помогнал да свършат или в безсъзнание, или в безболезнена, благословена вцепененост. Така от първоначалните десет останаха петима и никой от тях нямаше да дочака края на седмицата. „Шива“ се оказа точно толкова смъртоносен, колкото се бяха надявали, и точно толкова общителен, колкото беше обещала Маги. Системата за доставянето му действаше. Това беше доказано с Мери Банистър, обект Ж4, която току-що беше преместена в лечебния център след появата на явни симптоми. Така че проект „Шива“ до този момент вървеше напълно успешно. Всичко съответстваше на изпитателните параметри и на експерименталните прогнози.
— Много ли боли? — попита той обречената си пациентка.
— Много — отвърна тя. — Направо ужасно! Докторе, ще ми мине, нали? — Тревогата й беше избила въпреки натъпканата с валиум храна, която получаваше всеки ден.
— Разбира се. — Килгор се усмихна зад хирургическата си маска. — Този вирус може да е опасен, но само за бебета и стари хора, а ти не си нито едното, нито другото, нали? — Сега ще ти сложим една система, за да не се обезводниш. И ще потиснем малко неприятните усещания с капчица морфин, окей?
— Както кажете — отвърна Обект Ж4.
— Добре, сега си изпъни ръката. Ще трябва да боцна и ще те заболи малко… Готово… Сега как е?
— Оооо — простена тя доволно и притвори очи.
Килгор никога не го беше изпробвал върху себе си, но си представяше, че усещането е почти сексуално. Цялото напрежение в мускулатурата й изведнъж изчезна и тялото й се отпуска. Най-видимо се промени устата й, от напрегнатост до мека съненост. Ж4 не можеше да се нарече красива, но беше мила по свой начин, и ако можеше да се съди по това, което беше видял на телемонитора, тя беше истинска сексуална наслада за своите партньори, макар това да беше предизвикано от транквилизаторите. Но колкото и добро да беше мацето, щеше да умре след пет или седем дни въпреки всички усилия, които той и колегите му щяха да положат за спасяването й. На системата висеше малка бутилка с капкомер на Интерлевкен 3, наскоро създаден от великолепните изследователи на средства против рака в клиниката на Смит Клайн — лекарството беше показало известен обещаващ ефект в борбата с вирусите, нещо уникално в медицинския свят. По някакъв начин то укрепваше телесната имунна система, макар и по все още неясен механизъм. То щеше да е най-вероятното прилагано лекарство за жертвите на „Шива“, когато болестта се разпространеше, и той трябваше да докаже, че няма да подейства. При пияниците това вече се бе доказало, но бяха длъжни да го потвърдят с напълно здрави пациенти, мъже и жени, просто за да са сигурни. Колко лошо за нея, помисли си той, защото тя си имаше лице и име, което вървеше с номера й. Колко лошо и за милионите… всъщност милиардите други. Но с тях щеше да е по-лесно. Сигурно щеше да вижда лицата им на телевизора, но телевизорът не е нещо реално, нали? Просто точки върху един фосфорен екран.
Идеята беше от проста по-проста. Един плъх е равен на едно прасе, което е равно на едно куче, което е равно на едно момче — в случая на жена. Всички те имаха еднакво право на живот. Бяха извършили подробни изпитания на „Шива“ върху маймуни, за които той се оказа изцяло смъртоносен, и той самият беше наблюдавал всички тези изпитания и беше споделял болката на полуразумните животинчета, които изпитваха болка точно толкова истински, колкото я изпитваше и Ж4, макар че в случая с маймуните прилагането на морфин не беше възможно и той бе ненавиждал това — мразеше да причинява болка на невинни същества, на които не може да поговори и на които не може да обясни нещата. И макар да беше оправдано от гледна точка на голямата картина — те щяха да спасят милиони, милиарди животни от хищническото поведение на хората — да гледа страданието на едно животно за него и колегите му беше трудно поносимо, защото те държаха на всички живи същества, малки и големи, и много повече на малките, невинните и беззащитните, отколкото на по-големите, двукраки същества, които не даваха и пукнат грош за тях. Както сигурно и Ж4, въпреки, че не бяха я питали. Защо да усложняват проблема? Той отново сведе поглед към леглото. Ж4 вече се беше вцепенила от наркотика. Тя поне, за разлика от опитните животни, не изпитваше болка.