— Разбирам те, човече, но живеем в несъвършен свят. Какво казва Бил Тоуни?
— Той има един приятел „Петица“, който пристига тук днес следобед.
— Е, тия от Дувър са спецове. Остави ги да си свършат работата.
Той знаеше, че това е добър съвет — всъщност единственият възможен съвет, — и знаеше, че и Джон го знае, както знаеше, че на Джон никак няма да му хареса. Шефът му обичаше да си върши работата сам, а не да чака някой друг. Ако мистър К имаше някаква слабост, то това беше тази. Можеше да бъде много търпелив, докато работи, но не понасяше някои неща да се случват извън полезрението му. Какво пък, никой не е съвършен.
— Да, знам — последва отговорът. — Как са ви бойците?
— Яздят на гребена на вълната, човече, точно на извивката, и гледат в тунела. Никога не съм виждал такъв висок дух, Джон. Бачкането в Световния парк просто повдигна духа на всички. Мисля, че можем да завладеем целия свят, ако лошите се подредят както трябва.
— Орелът изглежда много добре в клуба, нали?
— Страхотен е, мистър К. От това кошмари няма… е, с изключение на момиченцето. Не беше никак забавно, въпреки че е било смъртно болно, нали? Но им скъсахме задниците на тия копелета, а мистър Карлос си е в клетката. Не мисля, че някой ще се опита повече да го отървава.
— И той самият го знае, така ми каза французинът. Чавес стана.
— Добре. Трябва да тръгвам. Дръж ме в течение, окей?
— Разбира се, Доминго — обеща ДЪГА Шест.
— А ти с к’во се занимаваш? — попита водопроводчикът.
— Продавам водопроводни инструменти. Ключове и така нататък, заводски цени за дистрибутори и търговци на дребно.
— Виж ти. Нещо полезно?
— Водопроводни ключове „Риджид“, американската марка. Най-добрите в света и имат доживотна гаранция. Ако някой се счупи, подменяме го безплатно, дори след двайсет години. И други неща също, но ключовете „Риджид“ са най-добрата ми стока.
— Наистина ли? Чувал съм за тях, но никога не съм ги използвал.
— Механизмът им е по-здрав, отколкото на английските „Стилсън“. Пък и ги подменяме. Обаче да ти кажа, продавам ги от… колко? Четиринайсет години май ще станат и съм имал само един случай със счупен ключ. А съм продал хиляди.
— Хм. Аз счупих един ключ миналата година.
— Имаш ли проблеми в базата?
— Ха! Какви проблеми? Водопроводът си е водопровод. Някои от нещата, които поправям, са доста стари — водните охладители например. Да намираш части за тия проклети неща е сръткава работа, а те не щат да ги подменят с нови, бюрократите му с бюрократи. Могат да харчат хиляди седмично за патрони за тъпите им автомати, но да купят няколко нови водни охладители, които хората ще използват всеки ден — това не може! — Човекът се изсмя и отпи от бирата.
— Що за хора са те?
— СВС ли? Свестни момчета, учтиви. С колегите нямаме проблеми с тях.
— А американците? — попита Попов. — Разбираш ли, не познавам такива хора, но всеки е чувал за тях — как си вършели работата по техен си начин и…
— Виж, това не е по моята част. Искам да кажа, те са отскоро в базата, но двама-трима, за които съм бачкал, са точно кат’ наште — май ти казах, че се опитват и бакшиш да ни пускат! Янкита, ще им се не види! Ама са приятни хора. Повечето си имат хлапета, мили дечица. Сега някои се учат да играят истински футбол, не кат’ техния. А ти за к’во обикаляш насам?
— Да се срещна с местните железари и местния дистрибутор. Може да излезе нещо.
— Лий и Допкин? — Водопроводчикът поклати глава. — И двамата са стари гадняри. По-лесно ще се оправиш с малките магазинчета, отколкото с тях.
— Ами твоят склад? Не мога ли на теб да продам някои инструменти?
— Аз нямам много бюджет… но, к’во пък, мога да ги видя тия ключове.
— Кога да намина?
— Охраната, приятел, тук е много здрава. Няма да те пуснат с кола до базата… но, к’во пък, аз мога да те вкарам с мене — да речем, утре следобед?
— Става. Кога?
— Ами следобед. Мога да те взема оттук.
— Да — каза Попов. — Става.
— Чудесно. Ще му ударим един селски обяд тук и после ще те закарам с мене.
— Ще дойда по обед — обеща Попов. — С инструментите.
Сирил Холт беше малко над петдесетте и имаше уморения вид на дългогодишен чиновник. Облечен във великолепно скроен костюм и със скъпа вратовръзка — хората тук, беше установил Кларк, се обличаха великолепно, но не и евтино — той се здрависа с всички присъстващи и седна.
— И така — каза Холт, — разбирам, че имаме малък проблем.
— Прочетохте ли прихванатия разговор?
— Да. — Холт кимна. — Добра работа на вашите момчета от АНС. — Не беше нужно да добавя, че е добра работа и на неговите момчета, идентифицирали линията, използвана от резидента.