— Какво ще ми кажете за Кириленко? — попита Кларк.
— Компетентен мъж. Има персонал от петнайсет полеви офицери и може би още няколко помощници, които правят доставките и така нататък. Това са „легалните“, с дипломатическо покритие. Има и нелегални, разбира се, които му снасят информация. Познаваме двама, прикрити като бизнесмени, правят реален бизнес в добавка към шпионажа. Трупаме още данни. Във всеки случай, Ваня е компетентно, способно момче. Прикритието му е трети секретар в посолството, върши си дипломатическите задължения като истински дипломат и допада на хората, с които влиза в контакт. Интелигентен, остроумен, добър момък, с когото можеш да си изпиеш бирата. Странно, пие повече бира, отколкото водка. Изглежда, тук, в Лондон, му харесва. Женен, с две деца, без лоши навици, които да са ни привлекли вниманието. Жена му не работи, но не сме забелязали нещо прикрито от нейна страна. Обикновена домакиня, доколкото можем да преценим. Също се харесва в дипломатическите среди. — Холт им показа една снимка. — Сега — продължи той, — точно вчера, нашият приятел изпи една приятелска халба в любимия си пъб. Той е на няколко преки от посолството в Кенсингтън, близо до двореца — посолството датира от царско време, точно като посолството им във Вашингтон — и този пъб е доста шик. А това тук е увеличената снимка на типа, с когото си е пил бирата. — Той показа друга снимка.
Лицето, забелязаха Кларк и Тоуни, изглеждаше повече от обикновено. Мъжът имаше кафява коса и очи, никакви особени белези, и беше толкова различим, колкото железен контейнер за боклук в задна улица. Лицето му беше напълно безизразно. Можеше да са обсъждали футбола, времето или как да пречукат някой, който не им харесва — не можеше да се определи.
— Има ли си постоянно място — попита Тоуни.
— Не, обикновено сяда до бара, но понякога и на скамейка, и рядко на едно и също място два пъти поред. Мислехме дали да не монтираме подслушваща „буболечка“ — поясни Холт, — но технически е трудно, кръчмарят ще разбере, че кроим нещо, а е много съмнително дали ще получим нещо полезно от този ход. Английският му е съвършен, между другото. Кръчмарят, изглежда, смята, че е британец от северните краища на страната.
— Той знае ли, че го следите? — попита Тоуни.
Холт поклати глава.
— Трудно е да се каже, но не мислим. Наблюдателните екипи се сменят, а те са от най-добрите ми хора. Посещават този пъб редовно, дори когато него го няма, в случай, че си има човек там за контранаблюдение. Сградите наоколо позволяват да го проследим много лесно с камера. Забелязали сме няколко възможни „изтривалки“, но и двамата знаете как е — всички се сблъскваме с непознати хора по многолюден тротоар. Не всеки път това е „изтривалка“. Тъкмо затова учим полевите си агенти да го правят. Особено когато улиците са пълни — можеш да монтираш дузина камери за заподозрения и пак да не забележиш, че го е направил.
Кларк и Тоуни кимнаха. „Изтривалките“ съществуваха може би откакто съществува шпионският занаят. Крачиш по улицата и в най-лошия случай изглежда все едно че си се сблъскал с някого. Междувременно неговата ръка пъха нещо в твоята или пуска нещо в джоба ти, и с минимална практика това действие е почти невидимо дори за хора, които следят за него. За да бъде успешно, само един от двамата трябва да носи нещо отличително, и това може да бъде карамфилче на ревера, цветът на вратовръзката или начинът, по който си държиш вестника, или слънчевите очила, или какъвто и да е друг белег, известен само на участниците в тази мини-операция. Това беше най-простият пример на полево упражнение, най-лесното за използване и по тази причина беше истинско проклятие за контраразузнавателните агенции.
Но ако той наистина минеше и се „отриеше“ в този Попов, те вече имаха неговата снимка. Може би — припомни си той. Нямаше никаква гаранция, че непознатият, с когото е пил вчера, е същият човек. Може би Кириленко е бил достатъчно ловък, за да влезе в кръчмата и да подхване разговор с друг клиент, просто за да изнерви „Петиците“ и да им подхвърли друго, случайно попаднало му лице, към което да се насочат. Да направят това изискваше персонал и време, а Службата за сигурност не разполагаше с нито едно от двете. Шпионажът и контрашпионажът си оставаха най-добрата игра — и нито един от играчите не знаеше какъв е резултатът.
— Значи ще увеличите покритието на Кириленко? — попита Бил Тоуни.
— Да — кимна Холт. — Но не забравяйте, че сме изправени пред изключително опитен играч. Няма никакви гаранции.
— Знам, господин Холт. Аз сам съм действал на терена и Второ главно управление така и не можа да се докопа до мен — каза Кларк на госта си от Службата за сигурност. — Нещо повече за Попов?