Холт поклати глава.
— Това име го няма в досиетата ни. Възможно е да го имаме под друго име. Може би е бил в контакт с нашите приятели от ИРА-И — това всъщност изглежда доста вероятно, ако е специалист по тероризма. Имало е много такива контакти. Ние имаме свои информатори в ИРА-И и мисля да покажем снимката на някои от тях. Но това е нещо, което трябва да направим много внимателно. Някои от нашите информатори са двойни. Не забравяйте, че нашите ирландски приятели си имат свои операции за контрашпионаж.
— Никога не съм работил пряко срещу тях — каза Джон. — Доколко са добри?
— Адски добри — увери го Холт, подкрепен от кимването на Бил Тоуни. — Истински фанатици, макар че напоследък организацията им е някак си раздробена. Очевидно някои от тях не желаят да настъпи мир. Нашият приятел Джери Адамс е по професия кръчмар и ако не се добере до някоя високопоставена обществена длъжност, както явно се надява, връщането му към старата професия ще бъде с много по-нисък престиж от позицията, която заема сега — но повечето от тях, изглежда, желаят да спрат акциите си, да обявят победа и да дадат шанс на мира. Това донякъде ни помогна във вербуването на информатори, макар че някои елементи на ИРА-И днес са дори по-войнствени, отколкото преди десет години.
— Същото като в долината Бекаа — съгласи се Кларк. Какво прави човек, когато Сатаната дойде при Иисус? Някои така и не можеха да престанат да се сражават с греха и ако това означаваше те самите да извършат по някой и друг грях, какво пък, това беше просто цената на бизнеса, нали? — Те просто не желаят да се сложи край.
— Това е проблемът. А едва ли е необходимо да ви казвам, че една от основните цели на тези момченца се намира точно тук. ИРА-И не обичат особено СВС.
Това също не беше новина. Британските командоси от Специалните въздушни служби бяха излизали доста често на терена, за да „подредят“ членове на ИРА, които бяха допуснали две основни грешки — да нарушат закона и в същото време да бъдат известни. Джон беше смятал за грешка, че използват войници за изпълнението на по същество полицейска функция — но пък трябваше да признае, че ДЪГА беше предназначена, така да се каже, за същата цел. Но СВС бяха извършвали неща, които в известен контекст можеха да се нарекат предумишлено убийство. Британия, въпреки че наподобяваше Америка в толкова много неща, все пак беше различна страна, с различни закони и твърде различни правила в някои области. И тъкмо затова мерките за сигурност в Херефорд бяха така усилени — защото някой ден като нищо можеха да се появят десетина типчета с автомати АК-47, а неговите хора, както и много от разположените тук бойци на СВС, си имаха семейства… а терористите не зачитаха много гражданските права на цивилните, нали? Не особено.
На площад „Дзержински“ 2 решението беше взето с необичайна бързина и един куриер вече беше потеглил на път. Кириленко дори се изненада, когато получи кодираното съобщение. Куриерът летеше с „Аерофлот“ до Хийтроу с дипломатическа торба, която беше неприкосновена, докато куриерът я държи в ръцете си — имаше страни, в които ги крадяха заради съдържанието им, често незашифровано, но куриерите знаеха това и играеха по строго определени правила: дори в тоалетната торбата беше с тях. И така, със своите дипломатически паспорти, те профучаваха покрай контролните пунктове като вятър, понесли брезентовите си торби, пълни с ценни тайни, пред очите на хора, които биха изтъргували дори добродетелта на собствените си дъщери, само и само да могат да надникнат вътре.
Така се случи и тук. Куриерът пристигна с вечерния полет от международното московско летище „Шереметиево“ — махнаха му да мине свободно през митническия контрол — и скочи в очакващата го кола, карана от служител на посолството. Оттук следваха близо четиридесет минути през гъстия трафик до Кенсингтън и оттам — до кабинета на Кириленко. Пликът беше запечатан с восък, за да е сигурно, че в него не е бъркано. Резидентът благодари на куриера за този и за още два плика и се залови за работа. Беше твърде късно, за да може да намине в любимия си пъб и да изпие обичайната си халба. Това го подразни. Той искрено харесваше атмосферата в любимата си кръчма. Такова заведение не можеше да се намери в Москва, нито в която и да било друга страна, където беше пребивавал. А сега в ръцете му се намираше пълното досие на Кларк, Джон Т., старши полеви офицер на ЦРУ. Включваше двадесет плътно напечатани страници, плюс три снимки. Без да бърза, той се зае да го изчете. Беше впечатляващо. Според материала на своята първа и единствена среща с Головко Кларк беше признал, че е измъкнал тайно съпругата и дъщерята на бившия председател на КГБ от страната… с подводница? Значи това, което беше писала западната преса по случая, беше вярно? Звучеше като нещо от Холивуд. По-късно беше действал в Румъния, по време на събарянето на Николае Чаушеску, после във взаимодействие с руската резиденция в Токио беше спасил японския премиер-министър, и отново с руска помощ беше участвал в ликвидирането на Махмуд Хаджи Даряеи? „Смята се, че американският президент се вслушва в препоръките му“ — съобщаваше аналитичната страница. — „Има си хас!“ — помисли си Кириленко. Сергей Николаич Головко лично беше добавил свои разсъждения към досието. Високо компетентен полеви офицер, мислещ независимо, известен с това, че поема лична инициатива по време на операции, и се смята, че никога досега не е правил погрешна стъпка… обучаващ офицер в Академията на ЦРУ в Йорктаун, Вирджиния, смята се, че е обучавал Ед и Мери Патриша Фоли, понастоящем съответно директор на Централното разузнаване и помощник-директор по оперативната част. Забележителен офицер, прецени Кириленко. Беше успял да впечатли самия Головко. Малцина бяха постигали това.