След това прегледа описанията на намерените трупове на жертвите, чиято самоличност все още не беше установена. Вече познаваше всички тези случаи от ежедневната си работа. Две от тях отговаряха приблизително на параметрите за търсене, но никоя от тях не беше нито Банистър, нито Претлоу. Тази новина беше както добра, така и лоша. Двете липсващи жени не бяха със сигурност мъртви, и това беше добрата новина. Но телата им можеше да са скрити грижливо — наблизо се намираха блатата на Джързи — предпочитано място за изхвърляне на трупове още от началото на века.
След това разпечата списъка на липсващите жени. Искаше да проучи всички хартиени досиета, включително снимките в тях, с двамата агенти на ФБР. И Претлоу, и Банистър бяха с кафява коса с почти еднаква дължина и може би това представляваше достатъчен общ белег за някой сериен убиец… но не, Банистър беше все още жива, или поне така предполагаше съобщението по електронната поща… освен ако серийният убиец не бе с толкова болен мозък, че да иска да измъчва семействата на своите жертви. Д’Алесандро не беше се натъквал досега на подобен случай, но серийните убийци бяха сериозно болни копелета и никога не можеше да се предскаже какво ще направят. Ако някой от тези шибалници бе тръгнал да вилнее из Ню Йорк, тогава не само ФБР щеше да иска да го спипа. Добре че щатът Ню Йорк най-сетне възвърна смъртното наказание…
— Да, видях го — каза Попов на шефа си.
— Наистина ли? — попита Джон Брайтлинг. — От какво разстояние?
— Почти толкова, колкото сме сега двамата с теб — отвърна руснакът. — Той е едър, силен мъж. Жена му е медицинска сестра в местната общинска болница, а дъщеря му е лекарка, омъжена е за един от членовете на екипа му и работи в същата болница. Доктор Патриша Чавес. Съпругът й е Доминго Чавес, също полеви офицер от ЦРУ, сега назначен в тази група ДЪГА, вероятно като командир на отделение командоси. И Кларк, и Чавес са полеви офицери на ЦРУ. Кларк е участвал в спасяването на съпругата и дъщерята на бившия шеф на КГБ от съветска територия преди години — сигурно си спомняш — наскоро в пресата припомниха тази история. Е, всъщност Кларк е агентът, който ги е измъкнал. Замесен е също така в конфликта с Япония и убийството на Махмуд Хаджи Даряеи в Иран. Той и Чавес са с голям опит и много способни. Би било много опасно да се подценяват — заключи Попов.
— Добре, и какво ни казва всичко това?
— Казва ни, че ДЪГА е точно това, което изглеждаше, че е — многонационална група за борба с тероризма, чиято дейност обхваща цяла Европа — понеже Испания е член на НАТО, но Швейцария и Австрия не са. Дали могат да разширят операциите си и в други страни? Определено да. Те са много сериозна заплаха за всяка терористична операция. Това не е — продължи Попов — организация, която аз бих искал да срещна на терена срещу себе си. Опита им в действителни „бойни“ операции видяхме на телевизията. Зад всичко това би трябвало да стои също така много сериозна техническа и разузнавателна поддръжка. Едното не може да съществува без другото.
— Добре. Значи сега ние знаем за тях. Възможно ли е те да знаят за нас?
— Възможно е, но едва ли е вероятно — отвърна Попов. — Ако случаят беше такъв, тук вече щеше да има агенти на ФБР, които да ни арестуват за криминални заговори. Мен нито ме следят, нито преследват — поне така мисля. Знам за какво да внимавам и досега не съм забелязал нищо подобно, но, трябва да призная, че е възможно с много грижливо и експертно усилие да бъда проследен, без да го забележа. Това е трудно — аз съм се обучавал в контрашпионажа, — но теоретично е възможно.
Това донякъде стресна работодателя му, забеляза Попов. Той току-що беше признал, че не е съвършен. Бившите му началници в КГБ сигурно също го бяха знаели, но го бяха приемали като обичаен риск в разузнавателния занаят — и освен това не им се бе налагало да се боят, че ще ги арестуват и че ще загубят милиардите си долари.