— Какви са рисковете?
— Ако имаш предвид какви методи могат да се използват… Телефоните например може да се подслушват и…
— Моите телефони са кодирани. Системата би трябвало да е защитена от проникване. Консултантите ми по това казват, че…
Попов вдигна ръка и го прекъсна.
— Наистина ли си въобразяваш, че вашето правителство позволява да се произвеждат кодиращи системи, които самото то не може да пробие? — попита той, сякаш обясняваше нещо на невръстно дете. — Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд разполага с най-умните математици на света и с най-мощните компютри, а ако човек реши да разбере доколко усърдно работят, достатъчно е да погледне паркингите им.
— Какво имаш предвид?
— Ако паркингите са пълни в седем вечерта, това означава, че работят здраво над нещо. Във вашата страна всеки има кола, а паркингите по принцип са прекалено големи, за да бъдат закрити и защитени от погледите дори на случайни минувачи. Това е един лесен начин всеки разузнавателен офицер да види до каква степен са активни някои от правителствените ви агенции. — А ако човек наистина се интересуваше, просто можеше да провери няколко имена и адреси, за да разбере кои са марките коли и регистрационните им номера. По този начин преди десетина години хората на КГБ бяха проследили шефа на група Зет на АНС — хората, които имаха за задача както да разбиват, така и да създават кодиращи системи и кодове, и възродената РВС несъмнено правеше същото. Попов поклати глава. — Не, аз лично не бих се доверил на пазарно достъпна кодираща система. Имам съмнения и за системите, използвани от руското правителство. Вашите хора са много умни в разбиването на шифровъчни системи. Занимават се с това над шестдесет години, още отпреди Втората световна война, и при това в съюз с британците, които също имат великолепен опит в това отношение.
— Но на мен ми казаха, че тази система, която имам, никога не може да бъде пробита, защото е 128-бито-ва…
— Ах, да, стандартът СТУ-3. Тази система се използва от вашите държавни органи от около двадесет години. Вашите хора сега я подмениха със СТУ-4. Нима смяташ, че са решили да я сменят само защото им се харчат пари? Би трябвало да има някоя друга причина. Когато работех на терена за КГБ, използвахме само еднократни стъпки. Това е кодираща система, която се използва само веднъж, основава се на случайни замествания. Не може да се разбие, но е досадно да се използва. Да изпратиш едно-едничко съобщение по този начин ти отнема часове. За съжаление, много е трудно да се използва за устна комуникация. Вашите власти използват система Тап-ДАНС, в която идеята е подобна, но ние така и не можахме да я копираме.
— Значи искаш да кажеш, че някои хора могат да подслушват всички телефонни разговори, които водя?
Попов кимна.
— Разбира се. Защо иначе проведохме всички наши съществени разговори на четири очи? — Сега той наистина беше потресен, забеляза Дмитрий Аркадиевич. Геният наистина беше същинско бебе, изгубено в гората. — Е, сега може би вече е време да ми кажеш защо трябваше да изпълня всички тези задачи?
— Да, господин министър… чудесно… благодаря ви — отвърна Боб Окланд по клетъчния си телефон. Натисна бутона КРАЙ и прибра телефона в джоба си, след което се обърна към Бил Хенриксен. — Добри новини. Групата ДЪГА също ще дойде тук за консултации.
— О? — възкликна Бил. — Е, това няма да навреди.
— Бъркат ти се в нещата ли? — попита полицаят.
— Не съвсем — излъга Хенриксен. — Вероятно познавам някои от тях, а и те ме познават.
— Възнаграждението ще си остане същото, Бил — каза австралиецът.
О, по дяволите, помисли си американецът. За пореден път Законът за непредвидените последствия се беше надигнал, за да го ухапе по задника. Мозъкът му за кратко превключи на автопилот, но после се самоубеди, че всъщност това няма особено значение, стига да успееше да си свърши работата както трябва. Можеше дори да помогне, каза си той, и замалко да си повярва.
Брайтлинг знаеше, че не може да каже на Попов. В много отношения той му се доверяваше — по дяволите, това, което знаеше Попов, можеше да го тикне във федералния затвор, дори да го постави на електрическия стол — но да му каже за какво действително става дума? Не, това не можеше да рискува. Той не знаеше какви са възгледите на Попов за околната среда и за Природата. Така че можеше да предвиди каква ще бъде реакцията на руснака за проекта. Попов беше опасен за него в много отношения, като сокол, дресиран да каца на юмрука му, но все още свободнодействащ агент, готов да убие някой фазан или див заек, да речем, но никога напълно негов, винаги в състояние да отлети и да пожелае да се върне към свободния си живот… а ако беше свободен да го направи, той също така беше свободен да предаде информация на други. Не за първи път Брайтлинг си помисли дали да не накара Бил Хенриксен да се погрижи за този потенциален проблем. Той щеше да съобрази как. Разбира се, бившият агент на ФБР знаеше как да разследва едно убийство и следователно знаеше как да подведе и самите разследващи, и този малък проблем щеше да отпадне.