След като приключи опаковането, Попов занесе куфарите си до асансьора, а после долу, където портиерът му спря такси за „Ла Гуардия“, откъдето щеше да се качи на маршрутната совалка до бостънския „Логън Интернешънъл“, и оттам на самолета до Дъблин. Ако не друго, то работата му за Брайтлинг му беше натрупала много полетни километри за един редовен пътник, въпреки че бяха по твърде различни аеролинии, за да му донесат някаква изгода. Но винаги му плащаха да лети в първа класа, нещо, което КГБ никога не правеше. Единственото, което трябваше да направи той, беше да се споразумее честно с ИРА-И. Ако се появеше възможност да открадне парите им, щеше да го направи. Но вече знаеше едно: те със сигурност щяха да скочат с двата крака в тази операция. Беше твърде добра възможност, за да я изпуснат, а на ИРА-И жар не им липсваше.
Специален агент Патрик О’Конър прегледа информацията, изпратена им по факса от Ню Йорк. Проблемът при разследванията на похищения беше времето. Никое разследване, разбира се, не протичаше достатъчно бързо, но при отвличанията беше още по-лошо, защото знаеш, че някъде има реално лице, чийто живот зависи от твоята способност да събереш необходимата информация и да действаш според нея, преди похитителят да е решил да сложи край на гадната си игричка, да убие поредния си заложник и да тръгне да хване друг. Да хване друг? Да, вероятно, тъй като липсваше искане за откуп, а това означаваше, че този, който е отвлякъл Мери Банистър от улицата, не иска да я връща срещу заплащане. Не, той, изглежда, я използваше като играчка, почти със сигурност за сексуално удовлетворение, докато не му омръзнеше, след което най-вероятно щеше да я убие. И така, О’Конър се чувстваше като участник в надбягване, въпреки че пистата не се виждаше, и бягаше по хронометър, скрит в шепата на някой непознат. Разполагаше със списък на приятели и близки на госпожица Банистър и беше пратил свои служители, мъже и жени, да поговорят с тях, надявайки се да се натъкне на някое име или телефонен номер, който да ги отведе към следващата стъпка в разследването… но вероятно това нямаше да стане. Ню Йорк! Тази млада жена беше дошла да търси тук късмета си, сред ярките светлини на големия град, като мнозина други. И мнозина от тях наистина намираха това, което търсеха, поради което и идваха тук, но не и тя, пристигнала от Гари, Индиана, дошла без никаква представа как изглежда животът в един голям град, и са й липсвали защитните умения, необходими на човек в един град с осем милиона жители…
… и вероятно вече беше мъртва, призна си О’Конър, убита от неизвестното чудовище, отмъкнало я направо от улицата. Нищо друго не можеше да направи, по дяволите, освен да идентифицира, да арестува и да осъди отрепката, което щеше да спаси живота на други, но нямаше с нищо да помогне на жертвата, чието име сега бе изписано върху папката на досието, лежащо на бюрото му. Е, това беше един от проблемите с професията на ченге. Не можеш да спасиш всички. Но поне се опитваш да отмъстиш на всички, и това усилие си струваше, каза си агентът, докато ставаше, за да вземе палтото си и да потегли към дома.
Чавес отпи от халбата си „Гинес“ и се огледа из клуба. Орелът на Легиона беше окачен на стената срещу бара и хората минаваха и докосваха с уважение дървения щандарт. Трима от Екип 2 седяха на една от масите, пиеха бира и разговаряха с две от момчетата на Питър Ковингтън. Телевизорът беше включен и скоро премина на новини и прогноза за времето.
— Отново историята с Ел Ниньо. — Динг изсумтя.
Някога просто го наричаха „времето“, но ето че някакъв проклет океанограф беше открил, че смесването на топла и студена вода край бреговете на Южна Америка се променяло на всеки няколко години и когато това станело, световният климат се променял по малко тук-там, и медиите тутакси бяха клъвнали на това, доволни, както изглежда, че са се сдобили с нов етикет за нещо, за което им липсваше достатъчно акъл, та да го разберат. Сега дрънкаха, че моментната проява на „Ефекта Ел Ниньо“ било необичайно горещото време в Австралия.
— Мистър К, ти си достатъчно стар, за си спомняш. Какво говореха преди тези говна?
— Ами, наричаха го необичайно горещо, студено или умерено, опитваха се да ти кажат дали на другия ден ще е горещо, студено, слънчево или дъждовно, след което ти казваха резултатите по бейзбол. — С много по-малка точност по отношение на времето, не добави Кларк. — Как е Паци?
— Още малко остава, Джон. Държи се много добре, но се е вкиснала, че коремът й бил много голям. — Той погледна часовника си. — Трябва да се прибере след трийсет минути. Една и съща смяна са със Санди.