— Шон, в момента в Англия има един нов антитерористичен екип — каза Дмитрий.
— О? — Грейди не го знаеше и това разкритие го изненада.
— Да. Казва се ДЪГА. Съвместно усилие на британците и американците. Тъкмо те се справиха с нещата в Световния парк, Виена и Берн. Все още не са се посветили точно на вашия случай, но смятам, че това е само въпрос на време.
— Какво знаеш за тази нова група?
— Доста. — Попов му подаде писменото си резюме.
— Херефорд — отбеляза Грейди. — Били сме там на оглед, но не е място, което можеш да нападнеш лесно.
— Да, знам това, Шон, но има някои уязвими пунктове, и с подходящото планиране, смятаме, че е възможно да се нанесе силен удар на тази група ДЪГА. Виждаш ли, съпругата и дъщерята на командира на формированието, този американец, Джон Кларк, работят в близката общинска болница. Те могат да станат стръвта за операцията…
— Стръвта? — попита Грейди.
— Да, Шон.
И след това Попов се впусна в описание на идеята за операцията. Грейди, както винаги, не реагира, но двама от хората му го направиха, помръдвайки в столовете си и разменяйки погледи, докато очакваха командирът им да заговори. Той най-сетне го направи, при това подчертано официално.
— Полковник Серов, предлагате ни да поемем изключително голям риск.
Дмитрий кимна.
— Да, така е, и вие трябва да решите дали рискът си струва възнаграждението.
На Попов не му се наложи да напомни на водача на това ядро на ИРА, че той им беше помагал в миналото — незначително, разбира се, но тези хора не забравяха кой им е помагал — нито пък се налагаше да изтъква, че ако тази мисия се окажеше успешна, тя не само щеше да изстреля като с катапулт Грейди до първите редици на командването на ИРА, но също така, евентуално, щеше да отрови мирния процес между британското правителство и „официалната“ фракция на ИРА-И. Да се превърне в човека, който е унизил СВС и други екипи за специални операции на собствения им терен, щеше да му донесе такъв престиж, на какъвто никой друг ирландски революционер не се бе радвал от 1920 г. В това винаги се криеше слабостта на такива хора, знаеше Попов. Тяхната идеологическа преданост ги превръщаше в заложници на собственото им его, на тяхната визия, не само за политическите им цели, но и за тях самите.
— Йосиф Андреевич, за съжаление ние не разполагаме с необходимите ресурси дори за да обмисляме операция като тази.
— Разбирам. Какви ресурси са ви необходими, Шон?
— Повече от това, което можете да предложите. От собствен опит, както и от разговорите си други хора в средите на световните терористи, Грейди знаеше колко стиснат беше КГБ с парите. Но това само го подготвяше за следващата изненада.
— Пет милиона американски долара в номерирана и контролирана с парола швейцарска сметка — каза невъзмутимо Попов и този път забеляза емоция на лицето на Грейди. Очите примигнаха. Устните леко се разтвориха, като да произнесат някакво възражение, но после той се овладя отново.
— Шест — заяви Грейди, само колкото да вземе дневния ред под контрол.
Това чудесно устройваше Попов.
— Добре, мисля, че мога да предложа до шест милиона. След колко време ще ви трябват?
— За колко време можеш да ги доставиш?
— За седмица, мисля. Колко ще ви трябва да планирате операцията?
Грейди се замисли за няколко секунди.
— Две седмици.
Той вече знаеше много за района около Херефорд. Това, че не беше имал възможност да организира нападение, не му беше попречило да мисли — да мечтае — за него и да събира необходимите разузнавателни данни. Беше се опитал също така да събере информация за операциите на СВС, но беше установил, че хората на СВС не говорят много. Бяха направени и няколко тайни снимки, но не много полезни. Не, това, от което всъщност имаха нужда, беше комбинацията от хора, готови да поемат такъв огромен риск, и ресурсите, необходими за извършването на операцията.