— Вертолет долу при площадката на болницата — каза лейтенант Харисън. — Върти и мига.
— Видях го — потвърди Малой. Щяха да го подминат чисто, дори колегата да решеше точно в този момент да се издигне. — Нищо друго на наш’то ниво — добави той, взирайки се надалеч към мигащите светлини на кацащите и отлитащи самолети в Хийтроу и Лутън. Човек никога не спира да се оглежда, ако иска да живее дълго. Ако му поверяха командването на ВХМ-1 във Военноморската въздушна база в Анакостия, поради трафика на национално летище „Рийгън“ щеше редовно да пилотира през много тъпкано въздушно пространство, и макар да уважаваше пилотите на гражданските самолети, той им се доверяваше по-малко, отколкото разчиташе на собствените си способности — а те, знаеше той, гледаха абсолютно по същия начин на него и на всички авиатори в зелени пилотски униформи. За да си изкарваш хляба като пилот, трябва да мислиш за себе си като за най-добрия, въпреки че в случая с Малой той знаеше, че наистина е така. А и това момченце до него, Харисън, изглеждаше обещаващ, стига да останеше под пагон, вместо да стане авиодиспечер някъде. Най-после се появи площадката за приземяване в Херефорд и Малой се понесе към нея. Пет минути по-късно щеше вече да е на земята, а след още двадесет — в леглото си.
— Да, той ще го направи — заяви Попов. Намираха се в някакво барче на ъгъла и фоновата музика го превръщаше в безопасно място за разговор. — Не го е потвърдил, но ще го направи.
— Кой е той? — попита Хенриксен?
— Шон Грейди. Това име говори ли ти нещо?
— ИРА-И… Действаше главно в Лондондери, нали?
— Повечето време, да. Плени трима души на СВС и… ги ликвидира. В два отделни инцидента. След това СВС на три пъти го преследваха. Веднъж за малко да го хванат и тогава елиминираха десетина от най-близките му съмишленици. След това той очисти няколко заподозрени информатори в частта си. Доста безскрупулен е — увери Попов своите събеседници.
— Вярно е — потвърди Хенриксен. — Спомням си, че четох какво е направил с хората на СВС, които беше спипал. Не беше много приятно четиво. Има ли достатъчно хора, за да го опита?
— Мисля, че да — отвърна Дмитрий Аркадиевич. — Обаче вдигна малко парите. Предложих му пет, а той поиска шест, плюс дрога.
— Дрога? — Хенриксен се изненада.
— Почакай, аз мислех, че ИРА не одобряват разпространяването на дрога — възрази Брайтлинг.
— Живеем в практичен свят. ИРА работиха в продължение на години, за да премахнат пласьорите на наркотици в цяла Ирландия — главно като чупеха капачки, за да придадат по-голяма огласа на акциите си. Това беше психологически и политически ход от тяхна страна. Вероятно сега му допада идеята да си осигури непрекъснат източник на доходи за операциите си — обясни Дмитрий.
Моралната страна на въпроса, изглежда, не беше от особено значение за никого от тримата на масата.
— Е, предполагам, че можем да изпълним това искане — отвърна Брайтлинг с леко отвращение. — Чупене на капачки, казваш? Това какво значи?
— Вземаш пистолет — обясни Бил — и го опираш зад коляното, след което стреляш. Прави капачката на коляното на пух и прах. Много е болезнено и човекът остава инвалид за цял живот. Така се справяха с информатори и други хора, които не им допадаха. Протестантските терористи предпочитаха бормашини „Блек енд Декер“ за същата цел. На улицата веднага плъзва слухът, че е лошо да се забъркваш с тях.
— Ууух — последва коментара на лекаря у Брайтлинг.
— Нали затова се наричат терористи — подчерта Хенриксен. — Напоследък просто ги убиват. Грейди се слави като един от най-безскрупулните, нали?