— Да — потвърди Попов. — Няма никакво съмнение, че ще се заеме с поръчката. Идеята му допада, както и твоето предложение как да стане, Бил. А в случая е налице и неговото его, което е доста голямо. — Попов отпи от виното си. — Той държи да поеме политическото ръководство на ИРА, а това ще покаже, че е способен на смели и рисковани ходове.
— Такива са си ирландците — страната на тъжната любов и веселите битки.
— Дали ще успее? — попита Брайтлинг.
— Замисълът е умен. Но да не забравяме, че за него успех означава да елиминира основните обекти, двете жени, и след това неколцина от екипа войници. След това несъмнено ще духне и ще се опита да се върне в Ирландия. Самото оцеляване след подобна операция е достатъчен успех за политическите му цели. Да се сражава в напълно военна акция за него би било лудост, а Грейди не е луд — изтъкна Дмитрий, въпреки че самият той не беше съвсем сигурен в това. Дали всички революционери не бяха всъщност луди? Трудно е да се разберат хора, които позволяват на своите визии да установят контрол над живота им. Тези, които бяха успели — Ленин, Мао и Ганди през този век, бяха личности, които бяха използвали мирогледа си твърде ефикасно, разбира се — но дори и при тях, кой от тримата действително беше успял? Съветският съюз беше рухнал, Китайската народна република щеше вероятно да се подчини на същите политико-икономически реалности, които бяха обрекли СССР на крах, а Индия все още представляваше едно икономическо бедствие, което някак си продължаваше да се влачи в стагнация. Според този модел Ирландия щеше с по-голям успех да се окаже обречена при един евентуален успех на ИРА, отколкото от икономическия си брак с Великобритания. Куба поне си имаше тропическо слънце, което да я топли. За да оцелее без никакви природни ресурси, за които си струва да се говори, Ирландия се нуждаеше от близка икономическа обвързаност е някого, а най-близкият някой беше Обединеното кралство. Но всичко това беше извън темата на настоящата вечеря.
— Значи ти очакваш, че той ще се опита да удари и да избяга? — попита Бил.
Дмитрий кимна.
— Нищо друго не би изглеждало разумно от тактическа гледна точка. Той се надява да живее достатъчно дълго, за да се възползва от парите, които му предложихме. Стига, разбира се, да одобрите това увеличение, което поиска.
— Какво означава един милион в повече? — попита Хенриксен с едва прикрита усмивка.
Значи и двамата смятаха такава значителна сума за дреболия. Попов отново беше поразен от факта, че те замислят нещо чудовищно… но какво?
— Как ги искат? В брой? — попита Брайтлинг.
— Не, казах им, че ще бъдат депозирани в шифрована швейцарска сметка. Това мога да го уредя.
— Вече съм изпрал достатъчно — каза Бил на работодателя си. — Можем да го уредим още утре, ако искате.
— И това означава, че ще трябва да летя за Швейцария още утре — вметна кисело Дмитрий.
— Омръзна ли ти да летиш? — Попов за пръв път забеляза искрена симпатия у шефа си и въздъхна.
— Разбирам, Дмитрий — каза Хенриксен. — И за мен това пътуване до Австралия и обратно беше много неприятно.
— Как е детството в Русия? — полюбопитства Брайтлинг.
— По-трудно, отколкото в Америка. Там в училищата има повече насилие. Без сериозна престъпност — поясни Попов. — Но много борба между момчетата например. Борба за надмощие, нещо обичайно за момчетата. Властите обикновено не обръщат внимание на тези неща.
— Ти къде си отраснал?
— В Москва. Баща ми също беше офицер в Държавна сигурност. Завърших Московския държавен университет.
— Каква специалност?
— Език и икономика. — Първото се беше оказало много полезно. Второто беше напълно безполезно, тъй като марксистката представа за икономика се беше оказала съвсем неефикасна.
— Излизахте ли извън града? Нали знаеш, нещо както бойскаутите при нас, такива неща?
Попов се усмихна, зачуден накъде ли води този разговор и защо ли го питат за тези неща. Но продължи играта.
— Един от най-щастливите ми спомени от детството. Бях пионерче. Ходехме извън града, в едно държавно стопанство, и работехме там по един месец, помагахме в събирането на реколтата, живеехме сред природата, както казвате вие, американците. — А после, на четиринадесет години, той беше срещнал първата си любов, Елена Ивановна. Зачуди се къде ли е тя сега. Поддаде се на кратък пристъп на носталгия, припомняйки си как я опипваше в тъмното — първото му завоевание…
Брайтлинг долови унесената му усмивка и я взе за това, което му се искаше да бъде.
— Това ти е харесвало, а?