— Какво искате да кажете с „това ще се промени“? — попита Попов.
— О, идеята е да се намали въздействието на хората над дивата природа. Идеята е добра, но най-напред трябва да се случат някои други неща — отвърна Брайтлинг.
— Просто още едно–две — съгласи се с кикот Хенриксен. После, изглежда, реши, че процесът на опипване е отишъл достатъчно далеч. — Както и да е, Дмитрий, как ще разберем за Грейди?
— Аз ще му се обадя. Остави ми един номер на мобифон, който мога да използвам в определени часове на деня.
— Доверчива душа.
— За мен, да. С него сме приятели още от 80-те, когато беше в долината Бекаа. А освен това става дума за мобифон, купен най-вероятно с фалшива кредитна карта от някой друг. Тези неща са много полезни за служителите от разузнаването. Трудно е да ги проследиш, освен ако не разполагаш с много сложно оборудване. Америка има такова, Англия също, но другите държави — не, много малко от тях.
— Е, тогава му се обади веднага, щом решиш, че е подходящо. Искаме да се задейства, нали, Джон?
— Да — отвърна решително доктор Брайтлинг. — Бил, уреди парите за трансфера още утре. Дмитрий, ти тръгваш и уреждаш банковата сметка.
— Да, Джон — отговори Попов.
Грейди наистина беше въодушевен от задачата. В Дъблин наближаваше два през нощта. Снимките бяха проявени от един приятел от движението — само шест не бяха излезли. По-големите ги закачиха с кабарчета по стената. По-малките поставиха на съответните места върху карта, разгъната на работната маса.
— Те ще подходят оттук, по този път. Има само едно подходящо място, където да паркират, нали?
— Съгласен — каза Родни Сандс.
— Окей, Роди, тогава ние ще направим следното… — И Грейди очерта плана.
— Как ще се свързваме?
— С клетъчни телефони. Всяка група ще разполага с по един и ще ги настроим за бързо набиране, за да можем да обменяме информация ефикасно.
— Оръжия? — попита Дани Маккорли.
— Имаме достатъчно. Те ще реагират с петима души, евентуално най-много с десет, но не повече. Никога не са изпращали повече от десет–единайсет души на акция, дори в Испания. Нали ги преброихме на телевизионните записи? Нашите петнадесет срещу десет техни, а и изненадата работи за нас и в двете фази.
Близнаците Бари, Питър и Сам, отначало изглеждаха скептично настроени, но ако операцията се извършеше бързо… ако се проведеше според графика… да, беше възможно.
— Какво ще правим с жените? — попита Тимъти О’Нийл.
— Как какво? — обърна се Грейди. — Те са основните ни обекти.
— Бременна жена, Шон… политически не стои добре.
— Те са американки, а съпрузите им са наши врагове, а и при това са стръвта ни, за да ги привлечем. Няма да ги убием веднага, а ако обстоятелствата позволят, можем дори да ги оставим живи, за да оплакват мъжете си, момко — добави Грейди, просто за да успокои съвестта на по-младия мъж. Тими не беше страхливец, но у него все още се долавяше някаква буржоазна сантименталност.
О’Нийл кимна, че е съгласен. Грейди не беше човек, на когото можеше да се противоречи, а и във всеки случай беше командирът им.
— Значи аз водя групата в болницата?
Грейди кимна.
— Да. Двамата с Роди оставаме отвън, с прикриващата група.
— Добре, Шон — съгласи се Тими, от този момент, и завинаги, предан докрай на мисията.
26. Заключения
Проблемът при разследвания като това беше, че винаги рискуваш да предупредиш обекта. Агентите Съливан и Чатъм кръжаха из бара почти до полунощ и попаднаха на две жени, които познаваха Мери Банистър, и една, която познаваше Ан Претлоу. В случая с първата се добраха до името на някакъв мъж, с когото Банистър беше видяна да танцува — редовен клиент в бара, който същата нощ не беше се появил, но чийто адрес щяха да получат много бързо по телефона му, който, изглежда, беше познат на доста жени тук. Към полунощ вече бяха готови да си тръгнат, донякъде ядосани, че им се е наложило да изкарат толкова време в такова оживено място, без да пийнат нищо по-стабилно от кока-кола, но с няколко нови пътечки, по които можеха да тръгнат. Дотук случаят изглеждаше съвсем типичен. Специален агент Съливан мислеше за него като за обиколка из супермаркет, когато търсиш нещо за вечеря, взимаш по нещо напосоки от рафтовете, избираш разни неща за ядене, без да ти е ясно в какво ще се превърнат избраните от теб продукти в кухнята.