— Аз съм доктор Чавес — каза Паци. Беше висока почти колкото него, забеляза О’Нийл, и с много издут от бременността корем под бялата престилка. — Носите нещо за мен?
— Да, докторе, за вас. — После се приближи още една жена: приликата между двете го порази в мига, в който я видя. Трябваше да са майка и дъщеря… а това означаваше, че е време!
О’Нийл отвори капака на кутията, извади автомата „Калашников“, сложи пълнителя и зареди — само за секунда.
Паци и Санди замръзнаха. Вляво от тях се чу писък. Тримата души зад куриера също извадиха автомати — и обикновеният ден в спешното отделение се превърна в кошмар.
Отвън Кар отвори своята кутия, усмихна се и се прицели в полицейската кола, която бе само на шест метра от него.
Двигателят работеше и първата реакция на полицая беше да се разкара и веднага да докладва. Лявата му ръка дръпна скоростния лост на задна, кракът му натисна педала на газта и колата подскочи назад.
Отговорът на Кар беше автоматичен — той дръпна спусъка и изстреля петнадесет куршума в предното стъкло на автомобила. Роувърът кривна надясно, отри се в тухлената стена на болницата и спря. Кар се затича към него и надникна вътре, за да се увери, че на този свят е останал един английски полицай по-малко.
— Какво беше това? — попита ченгето. Риторичен въпрос — защото огънят на автоматично оръжие не е нещо, което може да се сбърка. Полицаят извърна глава и видя полицейската кола — пълен близнак на неговата собствена — как подскочи назад, после спря и някакъв човек се приближи до нея, погледна вътре и после се отдалечи. — По дяволите!
Дмитрий Аркадиевич седеше неподвижно и наблюдаваше полицая. Мъжът се затича до колата си, бръкна вътре и измъкна радиомикрофона. Попов не можеше да чуе какво казва, но пък и нямаше нужда да чува.
— Хванахме ги, Шон — докладва О’Нийл.
Грейди оцени информацията, натисна бутона за край и набра скоростно клетъчния телефон на Питър Вари.
— Да?
— Тимъти ги е хванал. Ситуацията, изглежда, е под контрол.
— Окей. — И неговия клетъчен се изключи.
После Шон набра друг номер.
— Ало, тук е Патрик Кейси. В момента държим като заложници доктор Чавес и сестра Кларк, заедно с много други. Ще освободим заложниците, ако се изпълнят нашите искания. Ако не се изпълнят, ще се наложи да убиваме заложници дотогава, докато не осъзнаете грешката си. Настояваме да освободите всички политически затворници, държани в затворите „Олбъни“ и „Паркхърст“ на остров Райт. Когато бъдат освободени и бъде показано, че са освободени по телевизията, ще напуснем този район. Разбрахте ли?
— Да, разбирам — отвърна дежурният сержант.
Не разбираше, но беше записал на касета това обаждане и щеше да предаде информацията на някой, който щеше да разбере.
Обаждането на полицейското радио от отбивката на пътя предизвика по-голяма реакция от телефонното обаждане на Грейди, особено при доклада, че току-що са стреляли срещу полицай и че той вероятно е убит. Първата реакция на началника на местния полицейски участък беше да призове всички свои мобилни единици към района на болницата. Само около половината от хората му бяха с огнестрелно оръжие, предимно револвери „Смит и Уесън“ — съвсем недостатъчни, за да се противопоставят на автоматичните оръжия, за които беше съобщено. Смъртта на полицая се установи, след като един офицер, паркирал недалече от болницата, не успя да се свърже с него въпреки настойчивите призиви по радиото.
Всеки полицейски участък по света има предварително разработени разчети за действие за най-различни спешни случаи. Този разполагаше с папка, озаглавена „Тероризъм“, и началникът я издърпа, въпреки че помнеше съдържанието й наизуст, просто за да се увери, че не е забравил нещо. Свръхспешният номер го свърза с отдел във Вътрешно министерство и той докладва малкото, което знаеше, на дежурния там, добавяйки, че събира допълнителна информация и ще докладва отново.