Роди Сандс беше сигурен, че е улучил целта, и сега се мъчеше да я доубие. Вляво от. него Шон вече се беше върнал в колата си и я палеше за измъкването, което трябваше да започне след не повече от две минути.
Грейди чу, че машината запали, и се обърна да погледне най-доверения си подчинен. И в същия миг куршумът улучи точно основата на черепа на Сандс и взриви главата му като консерва със супа, и въпреки целия си опит като терорист, Грейди не можеше да се сети някога да е виждал подобно нещо. Като че ли на мястото си остана само долната челюст, а тялото се срина. Първият смъртоносен удар на Екип 1 за този ден.
Нунън спря колата си на сантиметри от третия камион. Изхвърча през дясната врата и чу отчетливия пукот на автоматите „Калашников“. Това трябваше да са враговете — и трябваше да са много близо. Той стисна пистолета си с две ръце, погледна за секунда към задницата на камиона и се зачуди как може да… Да! На задния капак на камиона имаше желязна стъпенка. Той бързо се изкатери, но видя, че брезентовото покривало е завързано. Натика пистолета си в колана, измъкна бойния си нож, разряза въжето и освободи един от ъглите. Надигна го с лявата си ръка, надникна вътре и видя трима души, извърнати с лице наляво, — целеха се и стреляха с автомати. Добре. Изобщо не му хрумна да им каже или извика нещо. Първият му изстрел беше с двойно натискане на спусъка — пръстът му го придърпа бавно, главата на най-близкия до него се отплесна надясно и той падна. Другите не чуха нищо поради трясъка на собствените си оръжия. Нунън бързо стреля втори път в следващата глава. Тялото се стовари върху третия мъж и той се извърна да погледне. Кафявите му очи се разшириха, той отскочи и изви автомата си наляво, но не достатъчно бързо. Нунън изстреля два куршума в гърдите му, след което сниши оръжието си от отката и изстреля третия право в носа му. Нунън погледна за миг трите си мишени и след като се увери, че са мъртви, скочи от камиона и се затече към следващия. Спря се за миг, за да зареди нов пълнител, и някаква далечна част от разсъдъка му отбеляза факта, че Тимъти Нунън е включил на автопилот и се движи почти несъзнателно.
Грейди подкара колата си, като същевременно натисна клаксона. Това беше сигналът за останалите да се изтеглят. Това включваше и мъжете вътре в болницата, които не беше успял да предупреди по клетъчния си телефон.
— Боже Господи! — извика О’Нийл, когато се чуха първите изстрели. — Защо не…
— Твърде късно е да му мислим, Тими — отвърна му Сам Бари, махна на брат си и се затича към вратата. Последният член на вътрешния екип се присъедини към тях след десет секунди.
— Време е да тръгваме, момчета — каза О’Нийл, погледна към двете главни заложнички и си помисли дали да не ги привика, но бременната щеше само да ги забави, а до фургона му имаше цели тридесет метра. Планът им беше отишъл по дяволите, въпреки че не разбираше защо, и беше време да изчезват.
Третият военен камион закова на няколко метра зад колата на Нунън. Еди Прайс скочи пръв, вдигнал своя МР-10, после се присви и се огледа да види откъде идват изстрелите. Каквото и да беше всичко това, ставаше адски бързо, а нямаше никакъв план. Беше се учил на това като обикновен пехотинец, но това беше преди двадесет години. Сега беше войник от Специални операции и от него се очакваше да знае всяка своя стъпка, преди да я предприеме.
— Мамицата му, какво става, Еди? — викна Майк Пиърс.
Точно в този момент Нунън скочи от камиона, смени пълнителя на пистолета си, забеляза ги и им махна с ръка да тръгнат напред.
— След него — заповяда Прайс. Луис Лоасел се появи отстрани до Пиърс и двамата закрачиха напред. Пади Конъли ги настигна, вече бръкнал в торбата си с фокуси за флеш-бенга.
О’Нийл и четворката му профучаха през входа на Спешното отделение и се затичаха към фургона, без да бъдат забелязани. Тимъти беше оставил ключовете вътре и колата потегли още преди останалите да затворят вратите.