— Ей, ти! Спри! — извика й сърдито Джими Кар и тръгна към нея. Невидим, вляво от него, сержант Джон Томлинсън показа лицето си и дулото на оръжието си иззад ъгъла. Жестовете на Вега станаха по-енергични и Паци продължи да върви към него. Кар пристъпи към нея, вдигна автомата си…
…и щом Томлинсън видя, че оръжието на терориста се прицелва в жената на Динг, натисна спусъка.
Тишината след изстрелите беше по-зловеща и от най-ужасния шум. Паци се обърна и видя човека с оръжието тъкмо когато главата му избухна — но не последва никакъв шум освен влажния плясък на разбития череп. Трупът — лицето вече го нямаше, а тилът на главата избухна в червен облак — просто се срина долу и най-силният звук беше изтрополяването на оръжието му върху покрития с теракота под.
— Ела тук! — извика Вега и тя се подчини на заповедта, като се присви и затича към него.
Озо я сграбчи за рамото, извъртя я като кукла, смъкна я на пода и я пързулна по гледките плочки. Сержант Франклин я вдигна като играчка и се затича към главното фоайе. Там намери портиера на болницата, остави я на грижите му и се затича обратно, като докладваше:
— Франклин до Команда. Доктор Чавес е в безопасност. Изтеглихме я в главното фоайе. Ще пратите ли най-после още хора тук? Дайте бързо да евакуираме шибаните цивилни, окей?
— Прайс до Екип. Къде са всички? Къде са обектите?
— Прайс, тук Вега. Останаха четирима обекти. Джордж току-що свали един. Те са в Спешното. Госпожа Кларк вероятно все още е при тях. Чуваме шум, вътре има цивилни. Преградили сме им изхода. С мен са Томлинсън и Франклин. Фред е само с пистолет. Неизвестен брой заложници, но доколкото мога да кажа, останаха само четирима обекти, край.
— Трябва да вляза там — каза доктор Белоу. Беше потресен. Буквално на метър–два от него бяха застреляли хора. Алистър Стенли беше ранен в гърдите и поне един боец на ДЪГА беше убит, имаше и още трима ранени, един от които, изглежда, тежко.
— Оттам. — Прайс му посочи фасадата на болницата. Появи се един член на Екип 1 и също тръгна към главния вход. Беше Джоф Бейтс, един от стрелците на Ковингтън от СВС, в пълно въоръжение, въпреки че досега не беше успял да произведе и един изстрел. Двамата с Белоу закрачиха бързо.
Кар беше мъртъв. Положението ставаше все по-лошо. О’Нийл имаше четирима въоръжени мъже, но не можеше да погледне зад ъгъла на шест метра от него, а там със сигурност имаше въоръжени войници от СВС, и изход нямаше. При него имаше осем заложници, но рискът от тази игра беше очевиден. „Никакъв изход“ — диктуваше разумът му, но чувствата му подсказваха нещо друго. Разполагаше с оръжие, а враговете му бяха наблизо и той трябваше да ги избие, и ако трябваше да загине, можеше поне да загине за Каузата, за идеята, на която беше посветил живота си, идеята, заради която си беше казвал хиляди пъти, че е готов да умре. Ето, сега смъртта беше толкова близо до него — не нещо, което да обмисляш в леглото, очаквайки съня, или докато пиеш бирата си в някоя кръчма и обсъждаш загубата на някои предани на делото другари — храбри приказки, които всички говорят тогава, когато от храброст няма нужда. Всичко се беше свело до това. Сега опасността беше пред него и беше настъпил моментът да се разбере дали смелостта е въпрос на думи, или въпрос на храброст, и чувствата му искаха да покаже на целия проклет свят, че е мъж и че държи на убежденията си… но част от него искаше да се измъкне и да се върне в Ирландия, а не да загине точно днес, в някаква болница в Англия.
Санди Кларк го наблюдаваше. Млад мъж с благородна осанка, храбър… „За един престъпник“ — добави разумът й. Спомни си как Джон неведнъж й беше обяснявал, че храбростта е много по-често срещано явление, отколкото страха, и че причината за това е срамът. Обикновено хората тръгват срещу опасността не сами, а с приятелите си, и никой не иска да изглежда страхливец в очите им, и така, поради боязънта да не проявиш страхливост, произтичат най-безумните действия, успешните от които след това се празнуват като проява на голям героизъм. Тези разсъждения я бяха поразявали като проява на груб цинизъм от страна на Джон… но все пак мъжът й не беше циник. Дали в такъв случай неговите обяснения можеха да са верни?
В случая ставаше дума за един мъж малко над тридесетте, който стискаше оръжие и гледаше така, сякаш няма нито един приятел на този свят…
…но майката у нея я подсети, че дъщеря й вероятно вече е в безопасност, заедно с внучето й. Мъртвият беше извикал след дъщеря й, но сега беше само един безформен окървавен труп върху пода на болницата, следователно Паци сигурно беше успяла да се спаси. Това беше най-добрата новина за нея днес и тя притвори очи и благодари на Бога.