— Не, Тим, недей! — настоя Питър Бари. — Не им отстъпвай нищо.
— Но как ще излезем оттук и как ще получим автобуса, ако не се разберем за нещо? — О’Нийл погледна другите трима. Сам Бари кимна. Дан Маккорли също.
— Добре — извика О’Нийл. — Ела при нас.
— Благодаря — извика Белоу и погледна Вега — в момента той бе командирът.
— Пази си задника, докторе — препоръча му сержантът. Да влезеш невъоръжен в бърлогата на лошите според него не беше много умно. Никога не беше допускал, че на доктора му стиска толкова.
На Белоу винаги му се беше струвало странно, та чак и комично, че разликата между безопасността и смъртния риск може да се крие в няколкото стъпки разстояние до завоя на ъгъла. Въпреки това вдигна поглед с искрено любопитство. Рядко се беше срещал с престъпник при подобни обстоятелства. Толкова по-добре, че те бяха въоръжени, а той — не. Те се нуждаеха от успокояващото усещане, което им вдъхваше силата на оръжието, за да забравят обстоятелството, че въоръжени или не, са се оказали в клетка, от която няма измъкване.
— Ти си ранен — каза Белоу на Тимъти.
— Нищо ми няма, само няколко драскотини.
— Защо не помолиш някой да се погрижи за тях?
— Нищо ми няма — повтори О’Нийл.
— Добре де, лицето си е твое — каза Белоу, като ги огледа и преброи, че наистина са четирима, въоръжени с някакво особено оръжие — АКМС, припомни си той. Едва след това можа да преброи заложниците. Разпозна Санди Кларк. Имаше още седем, всички много изплашени, както изглеждаше, но това трябваше да се очаква. — Е, казвайте, какво точно искате?
— Искаме автобус, и то бързо — отвърна О’Нийл.
— Добре, мога да съдействам за това, но докато се организира, трябва време, а в замяна ще поискаме нещо.
— Какво? — попита Тимъти.
— Да освободите няколко заложници — отговори психиатърът.
— Не, имаме само осем.
— Виж, Тим, когато преговарям с хората, при които трябва да отида — да взема автобуса за вас, нали? — трябва да им предложа нещо, иначе защо да ми дават каквото и да е за вас? — каза спокойно Белоу. — Така се играе тази игра, Тим. Играта си има правила. Знаете го. Човек отстъпва нещо, което има, срещу нещо, което му трябва.
— Е, и?
— Ами, като знак на добра воля, ми давате двама заложници — жени и деца обикновено, защото те правят по-добро впечатление. — Белоу отново се огледа. Четири жени, четирима мъже. Щеше да е добре ако успееше да прибере Санди Кларк.
— И после?
— После казвам на моите началници, че искате автобус и че сте проявили добра воля. Трябва да ви представя в добра светлина, нали?
— Вие май сте на наша страна, а? — попита един от въоръжените мъже. Белоу го погледна и забеляза, че е близнак — брат му стоеше само на метър от него. Терористи близнаци? Това беше интересно.
— Не, не бих казал такова нещо. Вижте, не искам да обиждам вашата интелигентност. Вие знаете в каква сте се забъркали. Но ако искате да получите някои неща, трябва да се спазарите за тях. Това е правилото, и не съм го измислил аз. Аз съм посредникът. Това означава, че ви представям пред началниците си и че представям моите шефове пред вас. Ако ви трябва време да помислите, добре. Няма да съм далече, но колкото по-бързо придвижите нещата, толкова по-бързо и аз ще мога ги придвижа. Искам да помислите за това, момчета, нали?
— Докарай автобуса — каза Тимъти.
— В замяна на какво? — попита Пол.
— Две жени. — О’Нийл се обърна. — Тази и тази.
— Мога ли да ги отведа с мен? — Белоу забеляза, че Тимъти всъщност е посочил Санди Кларк. Това хлапенце, О’Нийл, беше притиснато от обстоятелствата, и това вероятно също беше добре.
— Да, но ни докарай бързо проклетия автобус!
— Ще направя всичко, което зависи от мен — обеща Белоу и даде знак на двете жени да го последват по коридора и зад ъгъла.
— Добре дошъл, докторе — каза му тихо Вега. — Ей, страхотно! — добави той, като видя двете жени. — Как сте, госпожо Кларк? Аз съм Хулио Вега.
— Мамо! — Паци Чавес се затича от укритието си и прегърна майка си. После двама от новопристигналите бойци на СВС отведоха жените.
— Вега до Команда — обади се Озо.
— Прайс слуша.
— Предай на Шест, че жена му и дъщеря му са в безопасност.
Джон се намираше в каросерията на един камион на път от базата за болницата, за да поеме командването на операцията. Доминго Чавес бе до него. И двамата чуха новината по радиото. Но оставаха още шестима заложници…
Вега подаде радиокомплекта си на Белоу.