— Да не говорим за пласирането на кокаин, на всичкия онзи кокаин, който им е донесъл руснакът — добави Чавес.
— Дрога? Но ние не…
— Разбира се, че го правите. Шон Грейди ни каза всичко, пропя като шибано канарче. Имаме и номера на банковата сметка в Швейцария и този руски тип…
— Серов — подсети го Чавес. — Йосиф Андреевич Серов, приятелят на Шон от долината Бекаа.
— Нямам какво да ви кажа. — Което беше повече, отколкото О’Нийл смяташе да каже. Шон Грейди да е проговорил. Шон? Това беше невъзможно… но откъде иначе можеха да са получили тази информация? Нима светът наистина се беше побъркал?
— Братле — продължи Динг, — тази, която искаше да убиеш, беше моята жена, и тя носи в корема си моето бебе. Смяташ ли, че ще стоим тук при тебе дълго? Джон, тоя тип ще излезе ли някога от затвора?
— Едва ли скоро, Доминго.
— Много добре. Тими, ще ти кажа нещо. Там, откъдето идвам, забъркаш ли се с дамата на някой мъж, си има цена, която трябва да платиш. И цената не е малка. И освен това там, откъдето идвам, човек никога, ама никога, не се забърква с децата на един мъж. Цената за това е още по-тежка, мръсник такъв… — Той се обърна към Кларк. — Мисля, че това може да се уреди, Джон. Ще го оправя така, че да не може нищо да чука повече.
И извади морския си боен нож. Острието беше черно, с изключение на бляскавия остър осеммилиметров ръб.
— Не съм сигурен, че идеята ти е добра, Динг — възрази колебливо Кларк.
— Че защо да не е? На мен лично ми се струва много добра. — Чавес пристъпи към О’Нийл. — Не е сложно, приятел, само примигваш и започваме операцията със смяна на пола ти. Не съм доктор, нали ме разбираш, но първата част от процедурата я знам, нали се сещаш? — Динг се наведе и опря носа си в носа на О’Нийл. — Човече, не бива никога, НИКОГА да се забъркваш с дамата на един латино! Разбра ли ме?
До този момент Тимъти О’Нийл бездруго беше изкарал много тежък ден. Сега се взря в очите на латиноамериканеца, чу акцента му и разбра, че не е англичанин, нито дори американец от типа, който смяташе, че познава.
— Правил съм го и преди, човече. Предимно убивам с пищов, но веднъж–дваж съм оправял копелета като тебе и с нож. Много е забавно как врещите… но теб няма да те убия, момченце. Само ще те направя момиченце. — И опря ножа в слабините му.
— Спри, Доминго! — заповяда Кларк.
— Да ти го начукам, Джон! Той искаше да убие жена ми! Е, сега ще го оправя този шибалник, та да не мисли за момичета. — Чавес се извърна и отново погледна пленника. — Ще гледам очите ти, докато ти го изрязвам, Тими. Искам да видя лицето ти, когато започнеш да се превръщаш в момиче.
О’Нийл примигна, взирайки се дълбоко в тъмните испански очи. Видя гнева в тях, изпепеляващ и страстен… но още по-лошото беше, че разбираше основанията му. Той и приятелите му бяха замислили да похитят и може би да убият бременна жена, и позорът от това деяние беше пълен, и поради това гневът в очите пред него беше съвсем справедлив.
— Не беше така! — изпъшка О’Нийл. — Ние… ние не…
— Не можахте да я изнасилите, а? К’во пък, не е кой знае какво — отбеляза Чавес.
— Не, не да изнасилваме… никога, никой в отряда никога не е правил такова нещо, ние не сме…
— Ти си говнян шибалник, Тими… но скоро ще останеш само говно, щото няма да можеш да чукаш повече в бъдеще. — Ножът помръдна леко. — Ще бъде забавно, Джон. Като оня, дето го оправихме в Либия преди две години, помниш ли?
— Господи, Динг, още сънувам кошмари — призна Кларк. — Казвам ти, не го прави!
— Да ти го начукам, Джон. — Свободната му ръка се пресегна да отхлаби колана на О’Нийл, после откопча горното копче на цепката. После се провря вътре. — По дяволите, няма много за рязане тук. Едва ли може да се нарече и пишка.
— О’Нийл, ако имаш нещо да ни казваш, по-добре го кажи веднага. Това момче не мога да го контролирам. Виждал съм го да го прави и преди и…
— Много приказки, Джон. Мамка му, Грейди вече бездруго избълва всичко. Какво може да знае този тук, което да ни трябва? Ще му изрежа всичко и ще го хвърля на кучетата на охраната. Те обичат сурово месо.
— Доминго, ние сме цивилизовани хора и не може да…
— Цивилизовани ли? Джон, той искаше да убие жена ми и бебето ми!
Очите на О’Нийл отново се изцъклиха.
— Не, не, никога не сме смятали да…
— Да бе, задник — прекъсна го Чавес. — Бяхте с пушкала, защото искахте да спечелите сърцата и умовете им, нали? Женоубиец! Бебеубиец!