— Окей, с какво разполагаме? — запита Джон старшите си офицери и поканените в кабинета му представители на ведомства.
— Само с едно име. Йосиф Серов. Няма го на компютъра в Лондон — заяви Сирил Холт от Службата за сигурност. — Как е в ЦРУ?
Кларк поклати глава.
— Имаме две лица с името Серов, записани в книгите. Единият е мъртъв. Другият е почти на седемдесет, пенсионер, живее в Москва. Нещо по описанието?
— Ами, съвпада с този симпатяга. — Холт подаде през масата една снимка.
— Тоя съм го виждал.
— Той е типът, който се срещна с Иван Кириленко в Лондон преди няколко седмици. Това съвпада с останалата част от пъзъла, Джон. Смятаме, че той е замесен в изтичането на информацията за вашата организация. А сега и историята с Грейди… ами, съвпада като че ли, почти прекалено добре всъщност.
— Някакъв начин да натиснем тук?
— Всъщност ние можем да се обърнем към РВС — и ние, както и ЦРУ, поддържаме сравнително добри отношения със Сергей Головко, и те вероятно могат да ни съдействат. Ще лобирам много здраво за това — обеща Холт.
— Какво друго?
— Тези номера — намеси се Бил Тоуни. — Единият сигурно е идентификационният номер на банковата сметка, а другият вероятно е контролният код за активирането й. Ще се обърнем към тяхната полиция за съдействие. Все нещо ще ни кажат, ако парите са препрани, разбира се, и ако сметката все още е активна, каквато би трябвало да е.
— Оръжията — каза присъстващият старши полицай. — Ако се съди по серийните им номера, те са съветско производство, от завода в Казан. Доста стари са, поне от десет години, но с никое от тях не е било стреляно до днес. По въпроса с наркотика — изпратих информацията на Денис Магуайър — той е шефът на ирландската „Гарда“. Сутринта ще го покажат по телевизията. Намерили са и са конфискували почти пет килограма чист кокаин… под „чист“ имам предвид с медицинско качество, почти все едно че е купен от фармацевтична фирма. Уличната му цена е огромна. Милиони! — Намерили са го в изоставена ферма на Западното крайбрежие на Ирландия.
— Разполагаме със самоличността на трима от шестимата пленници. Един от тях все още не може да говори с нас заради раните си. Представяте ли си — да използват клетъчни телефони за комуникация, вместо уоки-токита. Вашият симпатяга Нунън наистина свърши добра работа, като затвори клетките. Господ знае колко живота успя да спаси по този начин.
Чавес кимна и потръпна. Ако бяха могли да координират действията си… Господи! Щеше да е още по-лош ден за добрите момчета. Екип 1 беше извън строя поне за месец, въпреки че се сражаваха толкова добре. Нунън беше направил страхотен удар, убивайки трима от онези с пистолета си, Франклин, който почти беше обезглавил един от тях с големия си „Макмилън“, също. А после бе използвал чудовищната си пушка, за да спре кафявия фургон и да попречи на терористите да се измъкнат. Докато гледаше хората около заседателната маса и клатеше глава, зумерът му иззвъня. Чавес го вдигна, видя, че е от домашния му телефон, стана и се обади от телефона на стената.
— Да, мила?
— Динг, ела. Започва — каза спокойно Паци.
Сърцето на Динг внезапно подскочи.
— Тръгвам, мила. — Динг остави слушалката. — Джон, трябва да се прибера у дома. Паци казва, че започва.
— Добре, Доминго. — Най-после Кларк успя да изпише усмивка на лицето си. — Целуни я от мен.
— Прието, мистър К. — И Чавес се запъти към вратата.
— Разчетът на това нещо никога не е точен — отбеляза Тоуни.
— Е, поне едно хубаво нещо се случва този ден. — Джон потърка очите си.
Той дори вече приемаше идеята, че става дядо. Беше адски по-добро от това да губиш хора — факт, който тепърва, щеше да се набива в съзнанието му. Неговите хора. Двама мъртви. Още няколко ранени. Неговите хора.
— Окей — продължи Кларк. — Какво ще правим с изтичането на информация? Хора, нас ни проучиха и ни удариха. Какво да правим по този въпрос?
— Здрасти, Ед, тук е Карол — каза научната съветничка на президента.
— О, здрасти, доктор Брайтлинг. Какво има?
— Какво, по дяволите, стана в Англия днес? Това нашите хора ли бяха… имам предвид, екипът ДЪГА?
— Да, Карол, те бяха.
— Как се справиха? На телевизията не стана много ясно и…