— Да, Бил?
— Добри новини, Джон. Вашето ФБР е по следите на този приятел Серов. Говорих с Гъс Вернер преди половин час. Установили са, че е взел полет от „Хийтроу“ до Чикаго вчера, после до Ню Йорк. Това е адресът по кредитните му карти. ФБР придвижват този случай много бързо.
Следващата им стъпка беше да проверят за шофьорска карта, където не излезе нищо, което означаваше също така, че не получиха снимка на обекта. Агентите на ФБР, които провериха това в Олбъни, бяха разочаровани, но не особено изненадани. След това, на другия ден, трябваше да разпитат пощенските служители в станцията, където се намираше пощенската кутия.
— Е, Дмитрий, ти се върна доста бързо — отбеляза Брайтлинг.
— Стори ми се добра идея — отвърна Попов. — Операцията беше грешка. Войниците на ДЪГА са прекалено добри за такова нападение срещу тях. Хората на Шон се справяха добре. Планирането им ми се стори великолепно, но противникът се оказа твърде обигран. Уменията на тези хора са забележителни, както се уверихме и преди.
— Е, това нападение трябва да ги е поразтърсило — вметна работодателят му.
— Може би — допусна Попов.
Точно в този момент пристигна Хенриксен и заяви:
— Лоши новини.
— Какви?
— Дмитрий, ти си сгафил нещо.
— О? И какво? — попита руснакът с ирония.
— Не съм сигурен, но те знаят, че има руснак, замесен в осъществяването на нападението срещу ДЪГА, и в момента ФБР работи по случая. Може би знаят, че си тук.
— Това не е възможно — възрази Попов. — Е… да, те държат Грейди, и той може би се е разприказвал… да, той наистина знаеше че съм летял от Америка, или е могъл да се досети, и знае прикриващото име, което използвах, но тази самоличност вече я няма… унищожена е.
— Може би, но аз току-що говорих по телефона с Гъс Вернер. Попитах го за инцидента в Херефорд, дали има нещо, което трябва да знам. Той ми каза, че са открили следователско дело за издирване на някакво руско име, че имат основания да смятат, че руснак, вероятно пребиваващ в Америка, е бил в контакт с ИРА-И. Това означава, че те знаят по име, Дмитрий, и означава също така, че са проследявали имена по списъците на пътниците на полети. Не подценявай ФБР, приятелю — предупреди го Хенриксен.
— Не ги подценявам — отвърна Попов, вече леко притеснен, но само леко.
Нямаше да е толкова лесно да проследят всички полети през Атлантика, дори и във века на компютрите. Реши също така, че следващите му кредитни карти ще носят имена като Джоунс, Смит, Браун или Джонсън, не и това на бившия председател на КГБ, изпаднал в немилост през 50-те години. Идентифициращото име Серов беше шега от негова страна. Не много добра, реши той сега. Джоузеф Андрю Браун, това щеше да е следващото му име, реши Дмитрий Аркадиевич Попов.
— Това опасно ли е за нас? — попита Брайтлинг.
— Ако се доберат до нашия приятел тук — отвърна Хенриксен.
Брайтлинг кимна и бързо премисли.
— Дмитрий, ходил ли си някога в Канзас?
— Здравейте, Маклийн — каза Том Съливан.
— О, здрасти. Искате пак да говорим ли?
— Да, ако нямате нищо против — каза Франк Чатъм.
— Добре, заповядайте — отвърна Маклийн и отвори широко вратата, след което тръгна към дневната, като си каза наум, че трябва да запази хладнокръвие. Седна и прекъсна звука на телевизора. — Е, и какво искате да научите сега?
— Да си спомняте някой друг, който да е бил близък с Мери Банистър?
— Никой, чието име да мога да посоча. Имам предвид, нали знаете, това е бар за самотници, хората там се бутат един друг, говорят, сприятеляват се и прочие, нали знаете? — Той се замисли още секунда–две. — Може би един, но не му знам името… висок тип, горе-долу на моята възраст, песъчлива коса, едър такъв, като че ли бачкането му е на открито… но не знам името му, съжалявам. Мери танцува с него и беше пила с него, струва ми се, но освен това… там е толкова тъмно и претъпкано.
— И сте я изпратили само веднъж?
— Да. Приказвахме и се майтапихме малко, но до свалка не се стигна. До толкова далече не стигнахме. Да, разбира се, изпратих я до тях, но дори не влязох в сградата, дори не съм я целувал за довиждане, просто си стиснахме ръцете.