— В момента не сме стигнали до нищо. Най-близкото до попадение, което имаме досега, е вторият ни разговор е този Кърк Маклийн. Държеше се малко изнервено. Може би въпрос на нерви, или пък нещо друго… нищо нямаме срещу него във връзка с липсващата жертва, освен че са пили заедно и са си говорели в онзи бар. Направихме му фоново проучване. Нищо особено за докладване. Изкарва добри пари от корпорация „Хоризонт“ — по професия е биохимик, завършил е университета в Делауеър, магистърска степен, работа върху докторат в Кълъмбия. Членува в някои групи за запазване на околната среда, в това число „Земята първо“ и клуб „Сиера“, получава списанията им. Главното му хоби е планинарството. Има банкова сметка, плаща си таксите редовно. Съседите му казват, че е тих и затворен, няма близки приятели в сградата. Не е известно да има приятелки. Твърди, че познава Мери Банистър бегло, завел я веднъж до дома й, без сексуална връзка, и толкова, така казва.
— Нещо друго? — попита ГПСА.
— Листовките, разпространени от НИПО, досега не са довели до никакво развитие. Не бих казал, че храня големи надежди.
— Какво ще правиш по-нататък тогава?
Съливан сви рамене.
— След няколко дни ще отидем пак при Маклийн да поговорим с него. Както казах, изглеждаше малко шашнат, но недостатъчно, за да се оправдае пълното му следене.
— Говорих по случая с лейтенант д’Алесандро. Той смята, че в тази част на града може да действа сериен убиец.
— Може би. Има още едно изчезнало момиче, Ан Претлоу, но и по този случай нищо не се разплита. Няма за какво да се заловим. Все едно, ще продължим да търсим — обеща Съливан. — Ако се е развихрил някой такъв, рано или късно ще направи грешка. — Но докато направеше, можеше да изчезнат още няколко млади жени, а обединените сили на НИПО и ФБР не можеха да направят кой знае какво, за да го спрат. — Досега не бях работил по такъв случай.
— Аз съм — отвърна ГПСА. — Убиецът от Грийн Ривър в Сиатъл. Хвърлихме по него един тон ресурси, но така и не можахме да хванем тая отрепка, а после убийствата изведнъж спряха. Кой знае дали не са го спипали за взлом или обир на някой магазин за алкохол и сега може би си седи примерно в някой затвор в щата Вашингтон и чака да му изтече присъдата, за да направи още няколко удара. Вече имаме много добро описание как бачка мозъкът му, но не знаем на чий мозък съответства това описание. От такива случаи наистина може да ти пламне главата.
По същото време Кърк Маклийн обядваше в едно от стотиците заведения за деликатеси в Ню Йорк: похапваше салата с яйца и пиеше сода с крем.
— И какво? — попита го Хенриксен.
— Такова, че пак се върнаха да говорят с мен и непрестанно ми задаваха същите шибани въпроси, като че очакваха да си сменя версията.
— Ти смени ли я? — попита бившият агент на ФБР.
— Не, има само една версия, която мога да им кажа, и това е версията, която си подготвих предварително. Ти откъде знаеше, че могат така да се доберат до мен? — попита Маклийн.
— Някога работех във ФБР. Работил съм по следователски дела и знам как действа Бюрото. Можеш много лесно да ги подцениш, а после се появяват — не, после ти се появяваш в кръгозора им и те започват да оглеждат, и в общи линии не престават да оглеждат, докато не намерят нещо — каза Хенриксен, за да подсили тревогата у това момче.
— Добре де, и къде са те сега? — попита Маклийн. — Момичетата, имам предвид.
— Не е необходимо да знаеш, Кърк. Запомни това. Не е необходимо да знаеш.
— Окей. — Маклийн кимна примирено. — Сега какво?
— Ще дойдат да се видят с теб отново. Вероятно в момента ти правят фоново проучване и…
— Това какво значи?
— Говорят със съседите ти, с колеги, проверяват историята на кредитната ти сметка, колата ти, дали си купувал билети донякъде, някакви криминални обвинения, оглеждат се за всичко, което би могло да те уличи — обясни Хенриксен.
— Нищо такова не могат да намерят за мен.
— Знам.
Самият Хенриксен му беше извършил подобна проверка. Нямаше никакъв смисъл да привлечеш някой с криминално минало да нарушава закона в името на Проекта. Единствената черна точка срещу него беше членството му в „Земята първо“: тази организация беше смятана от Бюрото почти за терористична — е, да речем, екстремистка. Но единственото общо, което имаше Маклийн с тази тайфа, беше, че получаваше месечните им бюлетини. Имаха много добри идеи и в Проекта бяха обсъждали дали да не инжектират неколцина от тях с Ваксина Б, но имаха и прекалено много членове, чиито представи за защита на планетата се ограничаваха до това да се набиват пирони в дърветата, за да се чупят дърворезачките. Подобна „природозащитна“ дейност само осакатяваше работниците в дървообработващите фабрики и вдигаше гнева на невежото общество, вместо да го научи на нещо полезно. Това беше проблемът с терористите, Хенриксен го беше разбрал преди години. Техните действия не съответстваха на техните стремежи. За да се постигнеше това, трябваше да се живее в икономическа екоструктура, а те просто не можеха да се състезават на това полесражение. Идеологията никога не е достатъчна. Освен нея на човек му трябва ум и приспособимост. За да бъдеш един от избраните, трябва да си ценен. Кърк Маклийн не беше чак толкова ценен, но все пак беше член на екипа. А сега беше обезпокоен от вниманието, проявявано към него от страна на ФБР. Единственото, което трябваше направи, беше да се придържа твърдо към първоначалната си версия. Но беше доста поразтърсен и това означаваше, че не може да му се има доверие. Следователно трябваше да направят нещо по въпроса.