— Дълъг — каза Чавес и се загледа навън.
Слънцето изгряваше — беше едва около 06:00, а бойците на ДЪГА се чудеха как се връзва този странен факт с биологичните им часовници. Всички се надяваха, че един душ и малко кафе ще помогне донякъде.
— Свински полет. От Лондон чак дотук — изрази съчувствието си полковникът.
— Точно — съгласи се Чавес от името на хората си.
— Кога започват игрите? — попита Майк Пиърс.
— Утре — отвърна Уилкерсън. — Повечето състезатели вече пристигнаха и са настанени в квартирите си, а нашите охраняващи екипи са напълно окомплектовани и тренирани. Не очакваме да има никакви трудности. Черната дъска със заплахи на разузнаването е съвсем празна. Хората ни, които наблюдават на летището, не докладват за нищо особено и разполагаме със снимките и описанията на всички известни международни терористи. Не са толкова много, колкото бяха до скоро, главно благодарение на вашата група — добави полковникът с дружелюбна колегиална усмивка.
— Е, мъчим се, колкото можем от наша страна, полковник — вметна Джордж Томлинсън.
— Типчетата, дето ви нападнаха пряко, наистина ли бяха от ИРА, както казаха медиите?
— Да — отвърна Чавес. — От крайната фракция. Но бяха добре информирани. Някой им беше осигурил първокласни разузнавателни данни. Бяха идентифицирали цивилните си обекти по име и професия — става въпрос са жена ми и тъща ми и…
— О, това не бях чувал — възкликна австралиецът с широко отворени очи.
— Хич не беше забавно. И дадохме двама души убити и четирима ранени, включително Питър Ковингтън. Той е колегата ми, командирът на Екип 1 — обясни Динг. — Както ви казах, не беше забавно. Този тук, Тим, до голяма степен спаси положението него ден — продължи той, сочейки Нунън.
— Как стана? — обърна се Уилкерсън към агента на ФБР, който изглеждаше леко смутен.
— Имам система за запушване на комуникации по клетъчен телефон. Оказа се, че терористите използваха такива, за да координират ходовете си — обясни агентът на ФБР. — Отнехме им тази възможност и това обърка плановете им. После Динг и останалите момчета дойдоха и ги объркаха още повече. Имахме голям, много голям късмет, полковник.
— Значи вие сте от ФБР. Познавате Гъс Вернер, предполагам?
— О, да. С Гъс се знаем отдавна. Той е новият помощник-директор по тероризма — нов отдел, който Бюрото учреди. Били сте в Куонтико, предполагам.
— Само преди няколко месеца. Упражнявахме се с вашия Екип за спасяване на заложници и групата „Делта“ на полковник Байрън. Добри момчета са, и едните, и другите.
Минибусът спря пред един шикозен хотел, чийто дежурен персонал се оказа буден дори в този безбожно ранен час.
— С това място имаме договорка — обясни Уилкерсън. — Хората на „Глобъл Секюрити“ също са тук.
— Кои? — попита Динг.
— „Глобъл Секюрити“, имат договор за консултации. Господин Нунън, сигурно познавате шефа им, Бил Хенриксен?
— Бил дърволюбчото ли? — Нунън изпусна измъчен смях. — О, да. Познавам го.
— Дърволюбчо?
— Полковник, Бил беше старши офицер в ЕСЗ преди няколко години. Компетентен човек, но един от онези смахнати на тема екология типове. Гушка дръвчета и диви зайчета. Тревожи се за озоновата дупка и разни други идиотщини — обясни Нунън.
— Не знаех това. Ние тук, знаете, наистина се тревожим за озона. Човек трябва да използва чадър на плажа и разни такива. Можело да стане сериозен проблем след няколко години, казват.
— Може би — отвърна Тим с прозявка. — Аз не си падам по сърфа.
Вратата им беше отворена от служител на хотела и мъжете се изнизаха с олюляване навън. Полковник Уилкерсън сигурно се беше обадил предварително, реши след минута Динг, понеже бързо ги отведоха до стаите им — хубави, впрочем — за освежителен душ, последван от пищни закуски с много кафе. Колкото и ужасна да е смяната на часовото време, най-добрият начин да се справиш с това е да издеяниш първия ден буден, да се постараеш да поспиш прилично през нощта, и за един ден се синхронизираш. Така поне беше на теория, помисли си Динг, докато се изтриваше пред огледалото в банята и разбираше, че изглежда точно толкова съсипан, колкото се чувства. Скоро след това, облечен небрежно, той се появи в кафе-барчето на хотела.
— А, готов ли сте вече, майоре?
— Можеш да ме наричаш Динг. Кръщелното ми име е Доминго, но ми викат Динг.
— Какъв си бил преди? — попита Уилкерсън.
— Започнах като пехотинец, но после ме взеха в ЦРУ, а сега това. Тази работа със симулираното майорство не ми е много ясна. Командир съм на Екип 2 на ДЪГА и предполагам, че се оправям.
— Вие, момчетата на ДЪГА, бяхте доста натоварени напоследък.