— Чудесно. Знаеш ли, да си дядо не било чак толкова лошо. — Кларк можеше да добави, че все още не беше сменил и една пелена. Санди беше обсебила безскрупулно всички шетни около „бебенцето“, позволявайки на мъжа си само да държи малкото типче. Той предполагаше, че подобни инстикти са силни у жените, и не искаше да бърка в паницата на самодоволството й. — Той е един малък хубавец, Доминго. Добре си се справил, хлапако.
— Благодаря, татенце — последва ироничният отговор от шестнайсет хиляди километра разстояние. — А Паци?
— Добре е, но не може да се наспи както трябва. Джей Си спи по три часа и я буди. Но докато се върнеш, това ще се промени. Искаш ли да се чуеш с нея?
— Ти как смяташ, мистър К?
— Добре, задръж така. Паци! — извика той. — Доминго е.
— Здрасти, скъпа — каза Чавес в хотелската си стая.
— Как си, Динг? Как беше полетът?
— Дълъг, но няма значение — излъга той. Човек не показва слабостта си пред собствената си жена. — Отнасят се с нас много добре, но тук е доста горещо. Бях забравил какво значи да е горещо.
— Ще бъдеш ли там за откриването?
— О, да, Паци, всички получихме пропуски като сътрудници на охраната, голям жест от страна на австралийците. Как е Джей Си?
— Чудесно — последва неизбежният отговор. — Той е толкова красив! И не плаче много. Знаеш ли, просто е чудесно, че го имаме.
— Спиш ли добре, мила?
— Ами, поспивам по някой друг час. Няма значение. При дежурствата беше много по-лошо.
— Е, оставяй на майка ти да ти помага все пак, нали?
— Тя ми помага — увери Паци съпруга си.
— Окей, трябва да поговоря още малко с баща ти… по работа. Обичам те, мила.
— И аз, Динг.
— Доминго, мисля, че като зет си добър, но и като съпруг и баща сигурно те бива — каза мъжкият глас три секунди по-късно. — Никога не съм виждал Патриша толкова да се усмихва.
— Благодаря, татенце — отвърна Чавес и погледна британския си часовник. Там беше малко след седем заранта, докато в Сидни вече минаваше четири. Изключително зноен следобед.
— Окей, как вървят работите там? — попита Кларк.
— Добре — каза Чавес на ДЪГА Шест. — Връзката ни е един полковник, Франк Уилкерсън. Солиден боец. Хората му са много добри — добре тренирани, уверени, приятни и отворени. Отношенията им с полицията са чудесни. Планът им за реагиране ми се струва добър — накратко, Джон, те имат толкова нужда от нас, колкото от няколкото кенгурата, които видях днес заранта, когато прелетяхме над околностите.
— По дяволите, какво толкова, просто се наслаждавайте на игрите. — Колкото и да беше ядосан Чавес, той и хората му все пак бяха получили десетина дни безплатна ваканция, помисли си Кларк, и това не беше съвсем като затворническа присъда.
— Пълна загуба на време, Джон — каза Чавес.
— Мдаа. Добре де, човек никога не знае, нали, Доминго?
— Предполагам — трябваше да се съгласи Чавес. Те вече бяха изкарали няколко месеца, доказващи, че човек наистина никога не знае.
— Хората ти добре ли са?
— Да, отнасят се с нас много мило. Добри хотелски стаи, достатъчно близо, за да ходим до стадиона пеша, въпреки че ни карат дотам със служебни коли. Така че сме нещо като платени туристи.
— Да. Както казах, Динг, просто се наслаждавайте на игрите.
— Как се оправя Питър?
— Възстановява се добре, но ще бъде извън играта поне още месец — месец и половина. Докторите тук ги бива. Краката на Чин са си таковали таковата. Смятай два и половина месеца за него, докато се върне.
— Сигурно е бесен.
— О, и още как.
— К’во става с нашите пленници?
— В момента полицията ги разпитва — отговори Кларк. — Чуваме все повече неща за руския ни приятел, но засега нищо, което да можем да използваме. Ирландските ченгета се мъчат да идентифицират кокаина по производителя — качеството му е медицинско, от истинска компания за лекарства. Десет фунта чиста кока. С уличната му цена можеш да купиш хладилен самолет. В „Гарда“ са притеснени, че това може да се превърне в нова тенденция — фракции на ИРА, въвлечени в пласиране на дрога — но това не е наш проблем.
— Руснакът — Серов ли беше? — той ли им е дал сведенията за нас?
— Точно така, Доминго, но откъде ги е получил, не знаем, а нашите ирландски гости не ни дават нищо повече от това, което вече имаме — може би всичко, което те знаят. Грейди изобщо не говори. А адвокатът му се ебава с това как сме го разпитали в стаята за възстановяване.
— Е, не си ли съгласен, че това са пълни говна?
— Разбрах те, Динг — изсмя се Кларк.
Тази информация изобщо нямаше да я използват пред съда. Имаше дори видеозапис как Грейди напуска сцената на полесражението, от новинарския екип на Би Би Си, който се беше озовал в Херефорд. Шон Грейди щеше да бъде затворен за срок, който беше определен „По милостта на Кралицата“ като доживотен, освен ако не се намесеше Европейският съюз. Тимъти О’Нийл и хората, който се бяха предали с него, можеха да се видят на свобода някъде на около шестдесетгодишна възраст, му беше казал Бил Тоуни предния ден.