— „Серов“, казваш. Това е странно…
— Да, знам.
— Важно ли е за теб?
— Сергей, освен че уби двама от моите хора, тази операция заплаши пряко моята жена и дъщеря ми. Да, приятелю, за мен е много важно.
Головко се замисли. Той познаваше Кларк, с когото се беше срещнал преди година и половина. Полеви офицер с необикновен талант и голям късмет, Джон Кларк някога беше техен опасен противник, квинтесенция на професионализма за един служител от разузнаването, заедно със своя по-млад колега, Доминго Естебанович Чавес, ако си спомняше добре. А Головко знаеше, че дъщеря му е омъжена за това момче, Чавес — всъщност това той го беше разбрал съвсем наскоро. Някой беше предал тази информация на Кириленко в Лондон, въпреки че не можеше да си спомни кой точно.
Но ако е бил руснак, най-малкото бивш чекист, разбъркал блатото на терористите, е, това не беше много добра новина за неговата страна. Дали да съдейства? — запита се председателят. Какво беше отгоре и какво можеше да се окаже отдолу? Ако сега се съгласеше, трябваше да продължи, иначе ЦРУ и други западни служби щяха да откажат да му съдействат. Дали това беше в интерес на страната му? Дали беше в интерес на собственото му ведомство?
— Ще видя какво мога да направя, Ваня, но нищо не мога да обещая — чу Кларк. Окей, това означаваше, че Головко поне се е замислил.
— Ще го приема като лична услуга, Сергей Николаич.
— Разбирам. Да видим първо каква информация мога да намеря.
— Много добре. Лек ден, приятелю.
— Досвидания.
Кларк извади касетата и я прибра в чекмеджето на бюрото си.
— Добре, приятел, да видим какво можеш да ми пуснеш.
Компютърната система в руската разузнавателна служба не беше толкова напреднала, колкото при западните им колеги, но техническите различия обикновено се губеха за човешките ползватели, чиито умове работят на по-бавна скорост дори и от най-примитивния компютър. Головко се беше научил да я използва, защото не обичаше винаги други хора да вършат нещата заради него и след минута получи пълен екран с данни под прикриващото име.
ПОПОВ, ДМИТРИЙ АРКАДИЕВИЧ, гласеше екранът, и изреждаше служебния му номер, рождената дата и датата на назначаване на работа. Беше уволнен като полковник приблизително по време на първото голямо съкращение, което беше свило щата на КГБ почти с една трета. Добри оценки от неговите началници, забеляза Головко, но Попов се беше специализирал в област, към която агенцията вече не проявяваше голям интерес. Буквално всички от този отдел бяха пенсионирани в страна, където пенсиите им можеха да нахранят човек за не повече от пет дена в месеца. Е, той лично не можеше да направи нищо по въпроса, каза си Головко. Достатъчно трудно беше да измъква суми от Думата, колкото да поддържа съществуването на сведената до минимум агенция, въпреки факта, че омаломощената държава се нуждаеше от нея повече от всякога… а този Кларк беше изпълнил две задачи, които бяха облагодетелствали неговата държава, припомни си Головко — в добавка, разбира се, към предишните му дейности, причинили немалка вреда на Съветския съюз… но от друга страна, тези дейности бяха помогнали самият той да се издигне до поста председател на своята агенция.
Да, трябваше да му помогне. Това можеше да се окаже добра сделка, която можеше да използва за по-късни искания за услуги от страна на американците. Нещо повече, Кларк винаги се беше държал с него като човек, който държи на честта, припомни си Сергей, и за него беше леко обезпокоителен фактът, че бивш офицер на КГБ е помогнал да бъде нападнато неговото семейство — нападенията над цивилни бяха забранени в разузнавателния бизнес. О, от време на време жената на някой служител от ЦРУ можеше да бъде посплашена в старите времена на Студената война между Изтока и Запада, но чак сериозни наранявания? Никога. Освен че беше некультурно, такова действие би предизвикало вендети, които само биха затруднили провеждането на истинската работа — събирането на информация. От 50-те години насам разузнавателният бизнес се беше превърнал в цивилизована и предсказуема дейност. Предсказуемостта беше единственото, което руснаците искаха да видят у Запада, и тези чувства бяха взаимни. Кларк беше предсказуем.
След като взе решението си, Головко разпечата информацията от екрана.
— Е? — обърна се Кларк към Бил Тоуни.
— Швейцарците са малко бавни. Оказва се, че номерът на сметката, който ни даде Грейди, е бил съвсем истински…