— Не мога да го обоснова, Джон. Може би просто нюхът ми го подсказва.
— А как се е добрал до Ирландия?
— Това не знаем. Трябва да е долетял до Дъблин… да, знам, с такова голямо количество дрога не е било никак разумно да го прави. Трябва да попитаме нашите приятели за това.
— Кажи на ченгетата, че е много важно. Можем да се доберем до номер на полет и оттам — до изходната точка.
— Точно. — Тоуни си записа.
— Какво друго ни липсва?
— Ще накарам моите колеги от „Шестицата“ да проверят имената на служители на КГБ, за които е известно, че са работили с терористични групи. Разполагаме с грубо физическо описание, което ще ни помогне. Но смятам, че надеждата ни се крие в дрогата.
Кларк кимна.
— Окей, ще се обадя в Бюрото за това.
— Пет килограма, а?
— Точно така, Дан, и чист, медицинско качество. Това е истински волски дрисък от кока, човече, и трябва да е оставил бяло петно в нечий склад.
— Ще се обадя на АКЛ и ще ги накараме бързо да проверят — обеща директорът на ФБР. — Нещо да се развива откъм теб?
— Лека-полека, Дан — увери го Джон. — Засега действаме по допускането, че операцията е започнала в Америка. — Той продължи да обяснява на Мъри защо е така.
— Този руснак, Серов, казваш, бивш КГБ, бивш посредник между тях и терористите. Такива като него не бяха много и ние разполагаме с известна информация по тази специалност.
— Бил е задействал тяхната „Шестица“ по същото, а аз вече се разрових със съгласието на Ед Фоли. Говорих и със Сергей Головко.
— Смяташ ли, че наистина ще има полза?
— Най-лошото, което мога да кажа, е „не“, Дан, но това е всичко, което имаме засега — подчерта ДЪГА Шест.
— Наистина — отстъпи Дан. — Нещо друго, с което мога да помогна от моя страна?
— Ако ми хрумне нещо, ще ти се обадя веднага.
— Окей, Джон. Гледаш ли Олимпиадата?
— Да, всъщност имам свой отбор там.
— Охо?
— Да, Динг Чавес с още няколко души. Австралийците ни поканиха да наблюдаваме дейността им по охраната. Той казва, че са много добри.
— Безплатна екскурзия до Олимпиадата! Сигурно е голям кеф — отбеляза директорът на ФБР.
— Предполагам, Дан. Все едно, обади се веднага, щом намерите нещо, нали?
— Разбира се, Джон. До скоро, момко.
— Бай, Дан.
Кларк остави секретния телефон и се отпусна в стола си, чудейки се какво би могъл да е пропуснал. Проверяваше всичко, за което можеше да се сети, всеки развързан край, надявайки се, че някъде някой може да се натъкне на поредното привидно незначително фактче, което да доведе до друго. Никога досега не беше си давал сметка колко трудно е да си ченге, разследващо голямо престъпление. Цветът на проклетата кола, в която са се возили престъпниците, беше или можеше да се окаже важен, и трябва да се сетиш да зададеш и този въпрос също. Но това беше нещо, за което не беше се обучавал и сега трябваше да се довери на ченгетата, че ще си свършат работата добре.
И те го правеха. В Лондон полицията доведе Тимъти О’Нийл в обичайната стая за разпит. Предложиха му чай и той прие.
Не беше никак лесно за О’Нийл. Искаше му се да не казва нищо, но след шока от информацията, която му бяха съобщили и която можеше да произлиза единствено от Шон Грейди, вярата и решимостта му бяха разклатени и в резултат на това той беше казал вече едно-друго, а това беше процес, който започнеше ли, не можеше нито да се върне, нито да се спре.
— Този руснак, Серов, казваш, било името му — започна инспекторът. — Той пристигна в Ирландия със самолет, нали?
— За плуване е доста дълго, приятел — отвърна О’Нийл с ирония.
— Да бе, с кола също — съгласи се полицейският инспектор. — Как долетя той?
Вместо отговор последва мълчание. Това беше разочароващо, но не и неочаквано.
— Мога да ти кажа нещо, което не знаеш, Тим — подхвърли инспекторът, само за да даде начален тласък на разговора.
— Какво може да е то?
— Този тип, Серов, ви е открил шифрована швейцарска сметка за всичките пари, които ви е донесъл. Е, ние току-що научихме от швейцарците, че я е изпразнил.
— Какво?
— В деня на вашата операция някой се е обадил и е прехвърлил в друга банка почти цялата сума. Така че, вашият руски приятел ви ги е дал с едната ръка и ги е взел с другата. Ето — инспекторът му подаде лист хартия. — Това е банковата сметка, а това е активиращият номер за извършване на трансфери. Шест милиона долара, без онова, което вие сте използвали за купуването на камионите и другите неща. Прехвърлил ги е на своя лична сметка, предполагам. Вашите момчета не са си избрали най-доброто приятелче, Тим.
— Проклет крадец! — изръмжа разгневен О’Нийл.