— Госпожо Брайтлинг? — Секретарят й пъхна главата си през вратата.
— Да, Рой?
— Все още ли искате да ви покажа онези факсове… като този, който четете в момента, искам да кажа? — попита Рой Гибънс.
— О, да.
— Но тези хора са кукувци!
— Не непременно. Някои от нещата, които правят, ми харесват — отвърна Карол и хвърли току-що прочетения факс в кошчето за боклук.
— Както желаете, госпожо.
Следващото нещо, което я чакаше на купчината, беше доста важно: доклад за процедурите по спирането на ядрени реактори и последващите мерки за безопасност при затварянето на системите на реакторите: колко време ще мине преди климатичните фактори да атакуват и корозират вътрешните компоненти и какви щети за околната среда произтичат от това. Да, виж, този материал беше важен, и за щастие добавеният към него показалец съдържаше данните за всички реактори в страната. Тя лапна едно ментово драже и се наведе над бюрото.
— Това, изглежда, ще свърши работа — каза тихо Стив.
— Колко чертички се събират вътре? — попита Маги.
— Някъде от три до десет.
— И какъв е размерът на опаковката?
— Шест микрона. Ще повярваш ли? Опаковката е бяла на цвят, така че отразява много добре светлината, особено ултравиолетовия спектър, а във водно-капкова среда е направо невидимо.
Капсулките не можеха да се забележат с невъоръжено око и едва се засичаха с оптичен микроскоп. Нещо повече, теглото им беше такова, че можеха да се носят във въздуха като частици прах и също така лесно се вдишваха, както пушекът в някой бар. Проникнеха ли в тялото, обвивката щеше да се разтвори и да осигури освобождаването на вируса „Шива“ в белите дробове и горната част на стомашно-чревния тракт, където той щеше да се задейства.
— Разтворима ли е във вода? — попита Маги.
— Бавно, но по-бързо, ако във водата има нещо биологически активно, като хидрохлорната киселина в слюнката например. Оуу, с това бихме могли да направим истинско състояние при иракчаните, бебчо — или при някой друг, който иска да поиграе на биовойна в реалния свят.
Компанията им беше изобретила технологията, работейки над поръчка, субсидирана от Асоциацията на националните здравни заведения, целяща да се разработи по-лесен начин за доставяне на ваксина в тялото от спринцовките. Иглените спринцовки изискваха известно обучение. Новата технология използваше електрофорезата, за да се увият незначително малки количества защитен гел около още по-малки количества въздушни биоактивни агенти. Това щеше да позволи на хората да поглъщат ваксината с най-обикновена напитка, вместо по-разпространения метод на инжектиране. Ако изобщо някога успееха да създадат ефикасна ваксина срещу СПИН, това щеше да е най-подходящият метод за прилагането й в Африка, където нямаше достатъчно развита държавна здравна инфраструктура. Стив току-що беше доказал, че същата технология можеше да се използва за доставянето на активен вирус, със същата степен на безопасност и ефективност. Или почти го беше доказал.