— Би трябвало да се справим с това — каза Тим Нунън. — Става дума за начина, по който действа клетъчният телефон. Той излъчва сигнал, за да съобщи на локалната клетка, че е включен, за да могат компютърните системи да препратят входящия сигнал към него. Окей, ние можем да осигурим средство за засичането на този сигнал и може би да блокираме пътя на сигнала… може би дори да клонираме телефона на противника, да прихванем входящ сигнал и да напъхаме в торбата всичките гадни копелета. Но ми трябва този софтуер, и то веднага.
— Дейвид? — Кларк се обърна към Давид Пелед, техния израелски технически гений.
— Може да стане. Предполагам, че технологията вече съществува в АНС или някъде другаде.
— А в Израел? — натърти Нунън.
— Ами… да, имаме такива неща.
— Получи ги — разпореди се Кларк. — Да се обадя ли лично на Ави?
— Това би помогнало.
— Трябва ми името и спецификациите на оборудването. Трудно ли ще е да обучим операторите?
— Не много — отстъпи Давид. — Тим ще се оправи без проблеми.
„Благодаря за гласуваното доверие“ — помисли си специален агент Нунън.
— Да се върнем на обезвреждането — каза Кларк. — Динг, какъв беше ходът на разсъжденията ти?
Чавес се наведе напред. За него това не беше просто самозащита — защитаваше екипа си.
— Преди всичко, не исках да загубя някой от заложниците, Джон. Докторът каза, че трябва да възприемаме ония двамата сериозно, и пред нас стоеше твърдо определен краен срок. Задачата, както аз я разбирам, беше да не допуснем загуба на заложник. Така че когато те дадоха ясно да се разбере, че искат хеликоптера за транспорт, трябваше просто да им го осигурим, с една малка внедрена екстра. Дитер и Хомър свършиха работата си съвършено. Също така Еди и останалите стрелци. Опасната част беше в подхождането на Луи и Джордж до замъка, за да могат да поемат и ликвидират последните групи. Те изпълниха задачата си превъзходно. Това беше най-опасната част от операцията. Вкарахме ги в светлинен кладенец и камуфлажният материал подейства. Ако противникът разполагаше с ПНВ, това щеше да ни създаде проблем, но допълнителната разсейка на светлина откъм дърветата — имам предвид от прожекторите, които осигуриха ченгетата — щеше да им попречи. ПНВ блестят много, ако хвърлиш светлина на пътя им. Беше си чист риск — призна Динг, — но риск, който изглеждаше за предпочитане, отколкото да претрепят някой заложник пред очите ни, докато се свиваме на сборния пункт. Това е, мистър К, и аз бях командващият операцията на терена. Аз командвах. — Не добави, че беше успял.
— Разбирам. Е, добра стрелба от всички, а Лоасел и Томлинсън се справиха много добре, подхождайки незабелязани — заяви Алистър Стенли. — При все това…
— При все това имаме нужда от хеликоптери за случаи като този. Как по дяволите, сме пропуснали тази необходимост? — настоя Чавес.
— Грешката е моя, Доминго — призна Кларк. — Още днес ще се обадя по този въпрос.
— Просто за да сме сигурни бе, човек! — Динг се изпъна в стола си. — Бойците ми се справиха. Много заплетено беше, но се оправихме. Другия път ще е по-добре, ако нещата тръгнат малко по-гладко. — Той въздъхна. — Но когато докторът ми каже, че противникът наистина ще пречука някой, това ми говори, че трябва незабавно да предприема действия, нали така?
— В зависимост от ситуацията, да — отговори на въпроса Стенли.
— Ал, какво означава това? — попита рязко Чавес. — Трябват ни по-добре формулирани принципни положения за операциите. Искам да се каже изрично. Кога мога да позволя някой заложник да бъде убит? Дали полът или възрастта на заложника влизат в уравнението? Какво да правим, ако някой завземе детска градина или родилно отделение? Не можете да очаквате от нас да изключваме подобни човешки фактори. Добре де, разбирам, че не можете да предвидите всяка възможност и че като командващи Питър и аз трябва да вземем решение, но моята позиция е да предотвратя смъртта на някой заложник, ако мога да го направя. Щом това означава да поема рискове… какво пък, това е вероятност, съизмерена със сигурност, нали? В случай като този човек просто поема риска, не съм ли прав?
— Доктор Белоу — попита Кларк — В каква степен бяхте уверен в преценката си за намеренията на терористите?
— В голяма. Те бяха с опит. Бяха обмислили добре акцията си и според мен съвсем сериозно възнамеряваха да убият заложник или заложници, за да ни покажат, че са готови на всичко — отговори психиатърът.
— Тогава или сега?
— И двете — уверено отвърна Белоу. — Това бяха двама политически социопати. За този вид личности човешкият живот не означава нищо. Само чипове за покер, които хвърлят на масата.